Решение № 3312 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление"(ОПДУ), против решение №12575 от 10.04.2025 г. по адм. д. №860/ 2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил издадено от органа решение № ФК-2025-373/10.01.2025 г., коригирано с решение № ФК-2025-373-1/23.01.2025 г., за определяне на финансова корекция на Националния институт на правосъдието (НИП), гр. София. Според касатора обжалваният съдебен акт е неправилен поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът необосновано е приел липса на сходство или идентичност на предмета на проведените и проверени открити процедури. Сочи, че относно процедурата за избор на изпълнител чрез директно възлагане бенефициерът е имал яснота за необходимостта от възлагане за изпълнение на сходни дейности, предвид сключени проекти, подлежащи на изпълнение през 2023 г. и 2024 г. Според касатора не е налице изключението по чл. 21, ал. 16, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Излага подробни доводи за допуснато от НИП нарушение, представляващо нередност, за която законосъобразно е определил финансова корекция. Смята, че съдът не е подложил на конкретен и задълбочен анализ фактите по делото, не е отговорил на всички възражения на Управляващия орган, а е възпроизвел безкритично твърденията на жалбоподателя, не е проверил дали с акта е постигната целта на закона. По подробно изложени мотиви иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Националният институт на правосъдието, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и я е изложил подробно. Видно е от данните по делото, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Национален институт на правосъдието - модерна институция за съдебно обучение" НИП, след изпълнение на процедура по директно възлагане, е сключил със "Сиби" ООД договор per. № РД-15-1/19.01.2023 г. с предмет "Подготовка и издаване в електронен формат за четене на различни електронни устройства на 7 броя аналитични разработки, представляващи самообучителни ресурси" на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. Редът чрез директно възлагане е посочен и предварително определен от бенефициера с Плана за външно възлагане, одобрен от УО. Дейностите по изпълнението включват дизайн на заглавната страница; дизайн, страниране и форматиране на текстовете във формат, подходящ за четене от различни електронни устройства (формат pdf, e-pub); извършване на текстообработка и коректура на текстовете; възможност за търсене в обработените файлове. В резултат на извършена проверка са констатирани нарушения на проведената процедура по директно възлагане, за които бенефициерът е уведомен и е дал възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № ФК-2025-373/ 10.01.2025 г., поправено с решение № ФК-2025-373-1 /23.01.2025 г., ръководителят на УО на ОПДУ е приел, че НИП през 2023 г. е възложил дейности по предпечатна подготовка, редактиране и издаване в електронен и печатен формат на: самообучителни ресурси; "Правата на човека и наказателният процес - Практиката на Европейския съд по правата на човека" от Джереми Макбрайд; "Ръководство за управление на делата, свързани с домашно насилие и насилие, основано на пола"; отпечатване и доставка на книга "Съдебната власт - перспектива на българския модел" от проф. П. П. за нуждите на Национален институт на правосъдието; изработка и доставка на печатни изделия - корици за свидетелства, бланки за свидетелства, работни календари, тефтери, подаръчни чанти и други печатни материали за нуждите на НИП. Част от дейностите са възложени след провеждане на открита процедура, а други - по реда на чл. 21, ал. 6 ЗОП. Проектът от 2019 г. "НИП - модерна институция за съдебно обучение" е финансиран по ОПДУ, а проект "Съвременна учебна среда за съдии, прокурори, следователи и други представители на професионалната общност" от 07.04.2020 г. и проектът "Превенция и противодействие на насилието срещу жени и домашното насилие" от 12.02.2020 г. са финансирани по Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм. Административният орган е установил, че договорите за изпълнение на тези проекти са сключени през 2019 г. и 2020 г., поради което е приел, че към началния момент на процедурата за директно възлагане от 16.12.2022 г. възложителят е имал яснота и е разполагал с информация за необходимост от възлагане на дейностите и относно избор на законосъобразен ред за възлагане. Предвид общата прогнозна стойност на поръчките в размер на 768 871,10 лв. без ДДС, органът е извел заключение, че за дейностите в обхвата на проверката бенефициерът е следвало да проведе открита процедура с обявяване в ОВ на ЕС. Квалифицирал е нарушението по чл. 17, ал. 1 и чл. 21, ал. 15, във връзка с чл. 20, ал.1, т. 1, б. "б" ЗОП и чл. 21, ал. 5 и ал. 6 ЗОП. Посочил го е като нередност по т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция 100 % върху стойността на допустимите разходи по сключения договор № РД-15-1/ 19.01.2023 г. със "Сиби" ООД. Съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила. Обосновал е извод, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Безспорно е по делото, че Националният институт на правосъдието е бенефициер по административен договор за безвъзмездна финансова помощ с наименование "НИП - модерна институция за съдебно обучение", сключен с УО на ОПДУ през 2019 година. НИП е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ и по два проекта от 2020 година, финансирани по Програма "Правосъдие" на Норвежкия финансов механизъм (НФМ). В изпълнение на административния договор по ОПДУ бенефициерът е провел процедура за директно възлагане по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП и е сключил договор за изпълнение със "Сиби" ООД с предмет "Подготовка и издаване в електронен формат за четене на различни електронни устройства на 7 броя аналитични разработки, представляващи самообучителни ресурси". Процедурата е открита на 16.12.2022 г., договорът е сключен на 19.01.2023 г. Допустимите средства по този договор за предмет на определената с оспорения акт финансова корекция. Видно от доказателствата по делото, УО е изискал от бенефициера справка за възложени идентични или сходни дейности за периода 27.03.2020 г. - 31.01.2024 г. На основание посочените в справката обстоятелства органът е приел, че през 2023 г. НИП е възложил различни дейности, които общо се отнасят до осъществяване на предпечатна подготовка, редактиране и издаване в електронен и печатен формат, поради което са идентични или сходни. Органът е посочил обобщено, че тези дейности са възлагани след проведени процедури в изпълнение както на АДБФП, сключен по ОПДУ, така и по Програма "Правосъдие" по НФМ. Издателят на оспорения акт никъде не е посочил кои конкретни поръчки в рамките на горепосочения период е съобразил. Само е обобщил, че "част от дейностите са възложени след провеждане на открита процедура с прогнозна стойност 597 711, 10 лв. без ДДС, а други - по реда на индивидуалната им стойност на основание чл. 21, ал. 6 ЗОП". Според органа възложителят има задължение да планира средства по бюджета си за дадена дейност, която възнамерява да възложи за съответната бюджетна година. Следователно, към датата на стартиране на процедурата по директно възлагане - 16.12.2022 г., НИП е разполагал с информация за възникнала потребност от възлагане на дейностите, въз основа на които да определи законосъобразния ред за възлагане на обществената поръчка. Предходни процедури нито са конкретно посочени в акта, нито са сравнявани и анализирани като предмет. Предмет на конкретен сравнителен анализ е поведената от НИП открита процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет "Осъществяване на предпечатна подготовка, редактиране и издаване в електронен и печатен формат на самообучителни ресурси" по проект "Съвременна учебна среда за съдии, прокурори и следователи и други представители на на професионалната общност", финансиран по Програма "Правосъдие" на НФМ. Преди откриване на обществената поръчка е проведена пазарна консултация за определяне на прогнозна стойност на поръчката, обявена на 05.05.2023 г. Решението за откриване на обществената поръчка с пет обособени позиции е от 13.07.2023 година. Именно с предмета на тази поръчка органът е направил сравнение и конкретен анализ за идентичност/сходство с предмета на процедурата по директно възлагане, открита на 16.12.2022 г. Обосновал е извод, че се касае за проведени процедури с предмет "услуги", идентични или сходни помежду си, а преценката за законосъобразното възлагане на проверяваните обществени поръчки е извършил на база законоустановения срок, считано от момента на подписване на договорите за безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 21, ал. 15 ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. А по силата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. В конкретния случай, процедурата по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП е проведена от НИП в качеството му на бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020". Предоставената му по тази оперативна програма безвъзмездна финансова помощ е по проект "НИП - модерна институция за съдебно обучение". Конкретно сравнената с нея открита процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП е проведена от НИП като бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Програма "Правосъдие" по НФМ. Отделно от конкретните мотиви за твърдяна идентичност или сходство на услугите между двете сравнявани процедури, органът е приел обобщено заключение, че в периода 27.03.2020 г. - 31.01.2024 г. бенефициерът е възложил дейности по предпечатна подготовка, редактиране и издаване в електронен и печатен формат на: самообучителни ресурси; "Правата на човека и наказателният процес - Практиката на Европейския съд по правата на човека" от Джереми Макбрайд; "Ръководство за управление на делата, свързани с домашно насилие и насилие, основано на пола"; отпечатване и доставка на книга "Съдебната власт - перспектива на българския модел" от проф. П. П. за нуждите на Национален институт на правосъдието; изработка и доставка на печатни изделия - корици за свидетелства, бланки за свидетелства, работни календари, тефтери, подаръчни чанти и други печатни материали за нуждите на НИП. Само е обобщил, че част от дейностите са възложени след провеждане на открита процедура, а други - по реда на чл. 21, ал. 6 ЗОП, като общо е посочил, че се касае за процедури, проведени в изпълнение на три различни проекта. Правомощията по Оперативна програма "Добро управление 2014-2020" са възложени на ръководителя на Управляващия орган. Те са ограничени до проверка законосъобразността на операциите, осъществявани от бенефициера за изпълнение на одобрения проект, чрез които операции се осъществява проектът, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ. Програма "Правосъдие" по НФМ се управлява от Програмен оператор, който е Министерството на правосъдието, и който има правомощията да проверява законосъобразността на операциите по тази програма. Това означава, че е недопустимо ръководителят на УО на ОПДУ да извършва проверки по отношение на договори, сключени от бенефициера в изпълнение на проект по Програма "Правосъдие", ръководен от Министерството на правосъдието, и обратно. Това са два различни административни органа, с различен обхват на компетентността. Забраната за разделяне на обществената поръчка е приложима тогава, когато към датата на стартиране на предходната обществена поръчка с идентичен или сходен предмет на възложителя е била известна необходимостта от провеждане на поръчка с идентичен или сходен предмет. Органът не твърди такъв факт, а сочи, че към датата на откриване на процедурата по директно възлагане 16.12.2022 г., бенефициерът е имал известност за необходимостта от провеждане на процедури с идентичен или сходен предмет за период от почти четири години, считано от момента на сключване на договорите за БФП по различните програми. Органът е направил сравнение за наличието на идентичен или сходен предмет конкретно между предмета на процедурата за директно възлагане от м. декември 2022 г. и предмета на проведената открита процедура по обществена поръчка с пет обособени позиции от м. юли 2023 г. Приел е, че за допуснатото нарушение е достатъчна констатацията, че двете поръчки са с предмет услуга. Съгласно чл. 27 ППЗОП възложителят обобщава идентични или сходни потребности с оглед на правилното определяне на реда за тяхното възлагане, а не сходни видове услуги, чрез които ще задоволи потребността си. Сходството не е в предмета на поръчката, а във вида на услугата, чрез която ще се реализира предметът на поръчката. Еднородността на услугите е по-висока степен на обобщение от сходството на предмета, защото касае вида на услугата, а не нейния предмет. Ръководителят на УО не е извършил проверка на релевантните факти и не е изложил никакви конкретни фактически установявания, обосноваващи твърденията за незаконосъобразно директно възлагане, което да представлява нарушение на чл. 17, ал. 1, чл. 21, ал. 15 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б "б" ЗОП и чл. 21, ал. 5 и 6 ЗОП. В допълнение следва да бъде посочено, че административният орган е квалифицирал посоченото от него нарушение като нередност по смисъла на т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Твърдяното нарушение не попада в тази категория нередност, поради което извършената от органа квалификация е неправилна. Самата нередност по т. 2, б. "а" е дефинирана като "обществена поръчка за строителство или доставки и/или услуги е незаконосъобразно разделена на части и за всяка част е приложен ред за възлагане, относим за по-ниски прогнозни стойности". Предвид фактическите твърдения на органа, втората кумулативна предпоставка на нередността, а именно "за всяка част" да е приложен ред за възлагане, относим към по-ниски прогнозни стойности", не е налице. Органът в акта си е направил сравнение между конкретен договор, сключен при проведена процедура за директно възлагане, и конкретен договор, сключен при проведена открита процедура за обществена поръчка по пет обособени позиции. Следователно облекченият ред за възлагане е приложен само за едната конкретно сравнявана обществена поръчка. Поради това и този извод на органа е незаконосъобразен, тъй като изложените в акта обстоятелства не могат да бъдат подведени под сочената от органа хипотеза за нередност по т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата, тъй като не изпълват предвидените в нея предпоставки. Предвид изложеното, като е приел извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Националния институт за правосъдие следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 102, 26 евро, равностойността на 200 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд