Определение № 3873 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4882/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25002194/19.01.2023 г. на Л. Г. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийски районен съд, 88 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от нея срещу Н. И. Д. иск за собственост на апартамент № 113, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и иск по чл.59 ЗЗД за 193 лв.

Молителката счита, че са налице нови обстоятелства, от съществено значение за изхода на делото:

• ответницата Н. И. Д. продала на 06.07.2021 г. процесния имот и престанала да бъде собственик повече от година преди решението;

• от лист № 25 по гр. д. № 54104/2019 г. на СРС било видно, че адв. Д. е починал, но договорът с кантора Д. и партньори не бил прекратен. Призоваване на ищцата на съдебния адрес на кантората би довело до надлежно информиране, но такова липсвало в кориците на делото;

• в протокол от 31.02.2022 г. на ОСЗ по същото дело било протоколирано указание на съда да се осъществят само две посещения от страна на връчителя до адреса на ищцата, което било в противоречие с практиката на ВКС за мининум три посещения в рамките на един месец с интервал поне една седмица между тях.

• указанията за две посещения били изпълнени, но не е документирано да е имало трето посещение – лист 194;

• за последното ОСЗ, проведено на 05.07.2022 г. ищцата била нередовно призована, тъй като адресът бил посетен само два пъти.

Към молбата е приложен нотариален акт № 149/06.07.2021 г., пълномощно, удостоверение за семейно положение и документ за запор на трудово възнаграждение.

Ответницата Н. И. Д. е подала писмен отговор, приложен по ч. гр. д. № 818/2023 г., с който е оспорила молбата за отмяна. Изложила е доводи, че тя е недопустима, тъй като „новото обстоятелство“ – продажбата на имота с нот. акт № 149/06.07.2021 г., е обстоятелство по чл.226 ГПК, но не и такова, което се преценява при разглеждане на предявения иск за собственост по същество; ищцата има процесуалното качество на ищец и за нея не намира приложение чл.47 ГПК, съответно изискванията да бъдат извършени поне три посещения на адреса за връчване на призовка. Освен това макар след първото проведено заседание съобразно чл.56, ал.2 ГПК да не се е налагало ново призоваване, съдебният състав положил дължимата грижа за гарантиране на участието на ищцата в делото, макар тя никога да не е отваряла вратата за получаване на призовки.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е редовна, вписана е, подадена от надлежна страна, в тримесечен срок от влизане в сила на атакуваното решение.

По въпроса дали са налице поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ВКС ще се произнесе с решението по правния спор.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,