Определение № 6155 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена частна жалба на М. Н. М., чрез адв. Н. Русинов, против Определение № 923/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 223/2026 г. на Административен съд – Благоевград /АС – Благоевград/, с което е оставена без разглеждане жалбата й против отказ на „Аксес Файнанс“ АД да й предостави копие на носители на лични данни, които са в процес на обработване във връзка с Договор за кредит Бяла карта №11118139, погасителен план и всички други приложения към договора. Частният жалбоподател по подробно изложени доводи оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Моли определението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - „Аксес Файнанс“ АД, чрез адв. А. Николовска в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 232 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Н. М. срещу отказ на „Аксес Файнанс“ АД за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни. За да постанови определението съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.01.2026 г. М. Н. М., чрез пълномощника си адв. Русинов, е поискала от „Аксес Файнанс“ АД на основание чл.37б от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ да й бъдат предоставени копие на носители на лични данни, които са в процес на обработване във връзка със сключен между дружеството и оспорващата Договор за кредит Бяла карта № 11118139, погасителен план и всички други приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство. Направено искане документите да бъдат изпратени на посочена от адв. Русинов електронна поща, като е приложено и пълномощно. На 04.02.2026 г. на посочения електронен адрес, адв. Русинов е уведомен, че следва да представи изрично пълномощно за получаване на исканите носители на лични данни. Определен е 3 - дневен срок за отстраняване на нередовността по заявлението, като Русинов е предупреден, че при непредставяне на пълномощно в указания срок, административното производство ще бъде прекратено. На 10.02.2026 г. е издаден Акт за прекратяване, с което административното производство по горецитираното заявление е прекратено поради непредставяне на изрично пълномощно по отношение упражняване правата на оспорващата по чл.15- 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679. При така установеното от фактическа страна съдът приел, че подадената жалба срещу Изричен отказ на „Аксес Файнанс“ АД е процесуално недопустима, като се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. Посочил е, че не е налице отказ за предоставяне на лични данни, съставляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното съдебно производство. Определението е правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно липсата на годен за оспорване отказ. В чл. 30, ал. 2 от АПК е предвидено, че ако искането не удовлетворява изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците. Според чл. 56, ал. 2 от АПК административният орган прекратява производството в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2 от АПК. За прекратяването на производството административният орган съобщава на страната по реда за съобщаване на акта. Актът за прекратяване на производството се обжалва по реда на Глава десета, раздел IV. След като заявителят не е отстранил в срок нередовностите по заявлението си, а именно - не е представил изрично пълномощно, т.е. указанията на административния орган за отстраняване на нередовности не са изпълнени, то правилно е прекратено административното производство, поради което не е налице и отказ за предоставяне на исканите копия на носители на лични данни. Постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение