Определение № 5748 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молбата на кмета на Столична община, подадена чрез пълномощника му юрк. Дакова, за изменение и допълване на Решение №3789/09.04.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по административно дело №87/2025 г., в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил разноските за юрисконсултско възнаграждение в размера по Наредбата за заплащането на правната помощ вместо в размера по Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Иска се изменение на съдебното решение в частта му за разноските и присъждане на разноски, съответни на отхвърлената част от жалбата, както и допълване на същото с разноските на страната за първоинстанционното производство. Ответникът по молбата – „АУРИГА“ ЕАД – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Йорданова по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд в състав на първо отделение намира молбата на кмета на Столична община за допустима като подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество, за частично основателна. В своето решение съдът е мотивирал присъждането на юрисконсултското възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ с това, че към момента на постановяването му Наредба №1/09.07.2004 г. вече не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 161, ал. 1 ДОПК е посочено, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При липсата на разпоредба в специалния закон (ДОПК), която да предвижда, че юрисконсултското възнаграждение се определя от съда съобразно критериите, предвидени в Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, становището на настоящия съдебен състав е, че с оглед препращането в § 2 ДР ДОПК към разпоредбите на АПК за неуредените случаи, приложим е чл. 143, ал. 3 АПК. Отделно от това в мотивите си съдебният състав е посочил, че според решението на СЕС по дело С-438/22, определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба №1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50), а според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. Тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). Съобразявайки нищожността на така определените с Наредба №1/2004 в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 14/2025 г. задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдебният състав поддържа становището си за субсидиарното прилагане на чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед така изложените съображения искането за изменението на решението в частта му за разноските и присъждане на по-голям размер на юрисконсултското възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно. Основателно е искането за допълване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното решение в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение