Определение № 4614 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. Б., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Д. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила Решение №1233 от 19.11.2024г., постановено по в. гр. д. №2105/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 2441/27.06.2024г., постановено по гр. д. №4537/2024г. по описа на Районен съд- Варна, с което е била уважена молбата на М. Б. Б., ЕГН [ЕГН], за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу С. С. Б., ЕГН [ЕГН]. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като се излагат доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Ответната страна по молбата за отмяна- М. Б. Б., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Т., в писмен отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа по реда на чл.307, ал.1 от ГПК молбата за отмяна, намери че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК се иска, е постановено в производство по ЗЗДН. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, представляват акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. Постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за определен срок, т. е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения /в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТР № 2/2019 на ОСГК на ВКС/. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Ето защо подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Пълномощникът на ответната страна по молбата за отмяна- адв. Д. Т. й е оказал безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна и предвид направеното от него искане на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да му бъде определено адвокатско възнаграждение за производството в размер на 300 лв. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,