Определение от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2024 г.
ВАСПърво отделение16.10.2024 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
СПИРА съдебното производство по адм. д. № 10096 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Арнаудова, против решение № 12913/25.07.2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 3029/2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на “ПРО ЛОГ БГ“ АД, е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-22221022000284-091-001/14.10.2022 г., издаден от В. Радева в качеството и на орган, възложил ревизията и Ж. Димитров, ръководител на ревизионния екип, и двамата служители в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 19/05.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че РА е нищожен поради липса на компетентност. Касацонният жалбоподател твърди, че ревизионното производство не е възложено по реда на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Излага доводи, че чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК поставя условие органът, който ще възлага ревизия да бъде определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, но не и определеният орган по приходите да бъде административно подчинен на този териториален директор. Намира, че относно териториалната компетентност на органите по приходите, които ще възлагат ревизия и съответно тези, които ще я извършват, определящ е чл. 8 от ДОПК, а разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК дава правно основание за дерогация на това териториално ограничение по преценка на изпълнителния директор или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Твърди се, че е налице надлежно учредена компетентност и не е необходима обосновка във връзка с чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП). Предлага се тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, както и на разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, въз основа на което се прави заключение, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал същите. Иска се отмяна на оспореното съдебното решение и произнасяне с решение по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Като съобрази, че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на председателя на Върховния административен съд е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за спиране на съдебното производство. Предвид изложеното и доколкото решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело ще бъде от значение за правилното решаване на настоящото дело, то следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение,
Цитирани разпоредби
18- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК
- чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК
- чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК
- чл. 12, ал. 6 ДОПК
- чл. 161, ал. 1 ДОПК
- чл. 8 ДОПК
- чл. 10, ал. 9 ЗНАП
- чл. 10, ал. 9
- чл. 112, ал. 2, т. 1
- чл. 12, ал. 6
- чл. 160, ал. 7
- чл. 208
- чл. 229, ал. 1, т. 7
- чл. 7, ал. 1
- чл. 8