Решение № 122 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 846/2011 г.

Решение № 122 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 846/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. Н. Б. чрез адв. В. П. от САК срещу решение от 17.02.2011 г. по гр. дело № 6134/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.03.2010г по гр. д № 43495/2009 г. на СРС 66 състав. Разгледан и отхвърлен по същество е иск по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл във вр. с § 1а от ЗМВР (отм.) за обезщетение поради недопускане до работа на възстановен на длъжност служител в системата на МВР, срещу ответник Министерство на вътрешните работи. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Ответникът е правоприемник на Национална служба "Полиция" и обезщетението за недопускане до работа на възстановен по съдебен ред служител се дължи от министерството, както е приемал ВКС в практиката си. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че структурните преустройства в ЗИДМВР (ДВ бр. 69/2008 г.) изключват пасивната легитимация за министерството за задължения на Столична дирекция "Полиция", преминали в патримониума на СДВР. Съображения са развити в жалбата Ответникът не е заявил отговор. С определение № 46 от 16.01.2012 г. на ВКС, III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане, като са приети доводите на касатора за основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за материално легитимирания ответник по иска, в лицето на Министерство на вътрешните работи, но и предвид задължението на настоящата инстанция да следи за допустимостта на постановените от въззивния съд решения съобразно т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, когато същите са обжалвани. Съобразявайки служебното си задължение да следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, Върховен касационен съд, състав на III г. о намира, че настоящия спор не е бил подсъден на гражданския съд. В този смисъл практиката на ВКС е установена по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК с решение № 182 от 13.05.2011г по гр. д. № 790/2010г III г. о, за да бъдат съобразени постановените по реда на чл. 63, ал. 9 ЗСВ вр. чл. 135, ал. 4 АПК определения ВКС и ВАС № 17 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 11/10 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС, № 22/18.03.2009 г. по адм. д. № 3/09 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС, № 60 от 21.10.2010 г. по адм. д. № 58/2010 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС и др., в които се прие, че споровете са подсъдни на административните съдилища. С влизане в сила на АПК, в частта му за съдебното обжалване, редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, бе уреден по принципно нов начин. Специалната норма на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на тях дела е, че представляват спорове по повод неправомерното развитие на административни правоотношения, както и на породените от тях граждански правоотношения за обезщетения. В случая се претендира обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл, поради бездействие на администрацията да изпълни задължение по чл. 251 ЗМВР (отм.) след възстановяване на служебни правоотношения с ищеца. Исковете подлежат на разглеждане от административния съд по правилото на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Това налага да се обезсили въззивното решение изцяло и делото да се изпрати за разглеждане на Софийския административен съд, който съд е компетентен да разреши спора. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.