Определение № 23 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, подадена чрез адв. Е. И., против определение № 306/02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 342/2020 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без уважение молбата на „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вх. № 3408/14.05.2020 г. с искане за допълване на постановеното определение № 101/16.04.2020 г. в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - А. Д. Д., в който се поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение искането е оставено без уважение по съображения, че по делото липсват доказателства за извършването на разноски в производството по отмяна. Изложени са аргументи, че в случая представеното копие от фактура № [ЕГН]/18.02.2020 г. не съдържа подписи на страните по представителството, учредено в полза на „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Отразеното във фактурата, че подписите са заменени с идентификационни цифри, не удовлетворява изискването за съдържание на първичния счетоводен документ, чиято писмена форма е за доказване на извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Възможността подписът на съставителя да се замени с идентификатор засяга воденето на счетоводната документация на правния субект, но не и доказването на съответния факт в процеса - извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Като частен документ, фактурата трябва да носи подписите на лицата, страни по сделката, която се обективира – чл. 180 ГПК. Освен това съдът е посочил, че в разглеждания документ липсват не само подписи на страните, но и е отразен идентификационен код само на съставителя и при тези обстоятелства следва да се приеме, че въпросната фактура, а съответно и платежното нареждане за кредитен превод, издадено във връзка с нея, не доказват извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи за неоснователност на възраженията на ответницата по молбата по чл. 248 ГПК. Определението е правилно. Към отговора на молбата за отмяна жалбоподателят „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е приложил пълномощно за представителство пред ВКС в производството по отмяна в полза на Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“, адв. Ю. Н. - И., адв. Е. И., адв. С. С., адв. Н. М., адв. Г. А., адв. Г. И. и адв. С. Б.. С молбата от 24.02.2020 г., съдържаща искане за присъждане на разноски е представил копие на издадена на „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фактура и платежно нареждане в полза на Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“ за сумата 3526,55 лв. с вкл. ДДС. Правилно и в съответствие с практиката на ВКС /т. 1 от ТР № 6 по тълк. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ с обжалваното определение е прието, че искането за разноски следва да се остави без уважение. За да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. В случая не е представен договор за правна помощ и съдействие, в който да е уговорен размера на адвокатското възнаграждение и следователно не може да се направи съпоставка с представените копие на фактура и платежно нареждане. Представеното с отговора на молбата за отмяна пълномощно не може да замести липсващото съгласие. Предвид изложеното определението следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение