Определение № 50283 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 543/2022 г.

С молба вх. № 6916/18.08.2022 година Т. В. И. и М. И. И. са поискали да бъде освободена предоставената от тях, по искането им по чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, за спиране на изпълнението на решение № 2396/08.04.2014 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 4842/2007 година в частта му, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, са осъдени да заплатят на адвокат П. Д. от САС адвокатско възнаграждение в размер на 2030.00 лева, гаранция в размер на 2030.00 лева, внесена с вносна бележка от 01.08.2014 година. Т. В. И. и М. И. И. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2396/08.04.2014 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 4842/2007 година, като на основание чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК са поискали спирането на изпълнението му в посочената по-горе част. С молбата си те са представили и вносна бележка от 01.08.2014 година на „Райфайзенбанк България” АД [населено място] за внесена от тях гаранция по искането за спиране в размер на 2030.00 лева. Предвид на това с определение № 611/05.08.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 4735/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. искането за спиране е било уважено. Впоследствие с решение № 137/11.06.2015 година, постановено по гр. д. № 45/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. е отменено решение № 2396/08.04.2014 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 4842/2007 година като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане е било постановено решение № 128/08.01.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 11 434/2015 година, което е било частично изменено с решение № 10 222/09.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1834/2020 година. Въззивното решение е било поправено с решение № 10 245/16.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1834/2020 година и допълнено с решение № 10 474/16.07.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1834/2020 година, като и трите решения са били предмет на касационно обжалване, което не е било допуснато с определение № 631/03.08.2022 година, постановено по гр. д. № 543/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Предвид на това спорът между страните по делото е приключил с влязло в сила съдебно решение, като в нито един от постановените след отмяната съдебни актове няма осъждане на Т. В. И. и М. И. И., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплатят на адвокат П. Д. от САС адвокатско възнаграждение в размер на 2030.00 лева. Поради това същите нямат такова задължение и внесената от тях, като обезпечение на това задължение, гаранция подлежи на връщане. С оглед на това е отпаднало основанието за задържането на внесената с вносна бележка от 01.08.2014 година гаранция и същата следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение