Определение № 249 от 03.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 948/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ф. Ф. от [населено място], обл. П. срещу определение № 38 от 31.01.2018 г. по т. д. № 2884/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба за отмяна на влязлото в сила решение от 04.08.2016 г. по в. гр. д. № 483/2016 г. на Плевенски окръжен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изложените от нея съображения, обаче, не касаят правилността на обжалвания акт, а преповтарят съдържащите се в молбата й за отмяна оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, предмет на същата. Ответникът по частната жалба – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – не взема становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от А. Ф. Ф. молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 04.08.2016 г. по в. гр. д. № 483/2016 г. на Плевенски окръжен съд, предходният тричленен състав на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303 ГПК. В подкрепа на този свой извод съставът се е позовал на задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че липсва основание за отмяна при излагане на доводи, съставляващи касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му първият тричленен състав е отчел конкретните твърдения на молителката и именно с оглед на тях е преценил, че същите представляват касационни оплаквания за допуснати от съдебния състав, постановил атакуваното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Този извод следва да бъде споделен. Изложените в молбата за отмяна твърдения представляват по своята същност основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това молбата за отмяна се явява недопустима и съгласно цитираната задължителна практика, която правилно е съобразил първият тричленен състав на Търговска колегия, не подлежи на разглеждане. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение