Определение № 1158 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2732/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Търговска банка Д“АД против решение № 570/08.08.2022 г. по в.т.д. № 302/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260096/28.10.2021 г. по т. д. № 35/2021 г. на Софийски окръжен съд като краен резултат са отхвърлени исковете на касатора срещу [община]: 1/с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗДза заплащане на сумата 63 853,85 лв., представляваща вземане на „Окта лайт България“ ЕАД - [населено място], прехвърлено на „Търговска банка Д“ АД с договор за цесия № 4411.0620 от 7.07.2020 г., съставляващо незаплатени 7 погасителни вноски, дължими по договор с гарантиран резултат № ДГ - 4433 от 17.05.2019 г., с падежи както следва: на 20.07.2020 г., на 20.09.2020 г., на 20.10.2020 г., на 20.11.2020 г., на 20.12.2020 г., 20.01.2021г. и на 20.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и 2/ с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 128,41 лв., представляваща вземане на „Окта лайт България“ ЕАД - [населено място], прехвърлено на „Търговска банка Д“ АД с договор за цесия № 4411.0620 от 7.07.2020 г., съставляващо неустойка за забава по чл.38 от договора с гарантиран резултат от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2021г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията [община] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че изложните във въззивното решение мотиви са насочени към извод за нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор, поради несъответствие на принципа за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави. С оглед на което САС е заключил, че искът по чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид диспозитива на обжалваното решение на СОС – искът по чл.92 ЗЗД е бил уважен частично за сумата от 12 973, 54 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 15 101,95 лв., за да е налице съответствие между мотиви и диспозитив на въззивния акт е следвало САС да отмени решението на СОС в частта на осъждане на [община] да заплати сумата от 12 973,54 лв., на осн. чл.92 ЗЗД и вместо него да постанови друго за отхвърляне на иска за сумата от 12 973,54 лв., като потвърди решението на СОС за отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД за разликата над 12 973,54 лв. до предявения размер от 15 101,95 лв. Видно от обективираното в диспозитива на решение № 570/08.08.2022 г. по в.т.д. № 302/2022 г. на Софийски апелативен съд последният е отменил първоинстанционното решение в частта на осъждане на общината да заплати на банката разликата над 12 973,54 лв. до пълния предявения размер от 15 101,95 лв. /какъвто диспозитив не се съдържа в решение № 260096/28.10.2021 г. по т. д. № 35/2021 г. на Софийски окръжен съд/ и вместо това е постановил отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 2128,41 лв. /в която част искът вече е бил отхвърлен с решението на СОС/. За преценка наличието на хипотеза по чл.247 ГПК делото следва да с е изпрати на САС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение