Определение № 3127 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. К. против определение № 25 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 204/2024 г. на Административен съд - Силистра, с което искането му за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 126/13.03.2024 г. на кмета на община Ситово е оставено без уважение и на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата му срещу административния акт е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като незаконосъобразно е прието, че представените писмени доказателства не установят особени непредвидени обстоятелства- основание за възстановяване на срока за обжалване на заповедта. Моли определението да бъде отменено. Ответникът – кметът на община Ситово в писмен отговор оспорва частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на Административен съд – Силистра приема, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за обжалване на заповед № 126/13.03.2024 г. на кмета на община Ситово, поради което с определението, предмет на обжалване, отхвърля искането на К. за възстановяване на срока за обжалване на административния акт. С оглед направеното заключение, че срокът за оспорване на заповедта е пропуснат, съдът оставя без разглеждане подадената жалба и прекратява производството по делото. Тези изводи на административния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на заповедта на кмета на община Ситово по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК и направеното в този смисъл искане е неоснователно. Според цитирания текст възстановяване на срока се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Нормата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. В случая правилно съдът приема, че посочените в текста законови предпоставки не са изпълнени, тъй като не са ангажирани доказателства, водещи до извод за извънредни обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано за жалбоподателя, които да препятстват реализиране на правото му на оспорване в установения в закона срок. Представените медицински документи сочат на влошено здравословно състояние на оспорващия и установяват проведена преди няколко години медицинска интервенция, но не установят особени обстоятелства, настъпили внезапно и непредвидено след съобщаването на административния акт, които да съставляват обективна и непреодолима пречка за адресата да оспори заповедта на кмета на община Ситово в законния срок. Изложеното относно неоснователността на искането за възстановяване на срока и оставянето му без уважение от първоинстанционния съд, обосновава законосъобразност на оспореното определение и в останалата част. Съставът на административния съд правилно приема, че срокът за оспорване на заповед № 126/13.03.2024 г. на кмета на община Ситово е пропуснат. Жалбоподателят е уведомен за административния акт 13.03.2024 г., поради което 14-дневният срок за оспорване изтича на 27.03.2024 г., сряда, работен ден, а жалбата е подадена на 12.06.2024 г., повече от два месеца по-късно. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което жалбата на К. правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима и оставена без разглеждане в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,