Определение № 11 от 08.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6275/2015 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1034214/13.08.2014 г. от ответницата Х. С. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № I – 120 – 15 от 26.02.2014 г. по гр.дело № 25533/2012 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК. Молителката поддържа, че вследствие нарушаване на съответните правила, предвидени в ГПК по призоваването й е била лишена от възможност да участва в делото, че при нарушаване на съответните правила е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не е изразил становище по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С молбата е поискана отмяна на влязло в сила решение № I – 120 – 15 от 26.02.2014 г. по гр.дело № 25533/2012 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК, като е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] [населено място] сумата 4140.88 лв. главница за доставена в периода от м.03.2005 г. до м.04.2011 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 123834, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1958.35 лв. лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода м.03.2005 г. – м.04.2011 г. Молителката Х. П. поддържа като основания за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 и т.6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.305,ал.1,т.5 в случаите по чл.303, ал.1,т.5 и т.6 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Видно от приложеното по делото съобщение на л. 91 молителката е била редовно уведомена за постановеното решение, чиято отмяна се иска, съответно й е връчен и препис от същото на 05.03.2014 г. Съобщението е връчено, чрез назначения особен представител на молителката при спазване от районния съд на разпоредбите на чл.47,ал.6 ГПК адв. К. П. от Адвокатска колегия [населено място]. Двуседмичния срок за въззивно обжалване на решението на Софийски районен съд е изтекъл на 19.03.2014 г. – сряда-присъствен ден. Същото решение е влязло в сила на 20.03.2014 г. Тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.5 ГПК е изтекъл на 20.06.2014 г. – петък присъствен ден. Молбата за отмяна е постъпила в районния съд на 13.08.2014 г. – след изтичане на тримесечния преклузивен срок, съгласно разпоредбите на чл.305,ал.1,т.5 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд е процесуално недопустима, тъй като правото на молителката Х. П. да иска отмяна е погасено. Молбата за отмяна на съдебното решение № I – 120 – 15 от 26.02.2014 г. по гр.дело № 25533/2012 г. на Софийски районен съд следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се прекрати. Крайният извод за съда за процесуална недопустимост на молбата за отмяна не се променя от приложената към последната покана за доброволно изпълнение, изпратена до молителката. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение