Определение № 710 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №857 от 30.05.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №678/2011 г., с което е потвърдено решение №5449 от 24.11.2010 г. по гр. дело №10258/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Г. Д. П., [населено място], срещу М. на о., [населено място], искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./, чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ за сумите 51 141 лв. и 10 606.53 лв., както и за мораторни лихви върху тях. Въззивният съд е приел, че в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат основното възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които са с постоянен характер. Недоволен от решението е Г. Д. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на кадрови военнослужещ, трябва да имат постоянен характер, за да се включат в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./, както и дали в този случай може да се прилага по аналогия Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба М. на о. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №857 от 30.05.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №678/2011 г. Вторият повдигнат от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора, защото въззивният съд не е приложил по аналогия Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е посочил само, че и при трудовите правоотношения правната уредба е като тази в ЗОВСРБ /отм./ Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 329 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 946/2009г, ІІІ г.о и решение №370 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г., ІV г.о. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях разпоредбата на чл. 238, ал. 3 ЗОВСРБ/отм./ определя като база при изчисляване на еднократното парично обезщетение размера на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба. В § 2 от ПЗР на ЗОВСРБ/отм./ е посочено, че обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия. В брутното месечно възнаграждение се включват основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен характер. Изплатените суми като наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл.227 ЗОВСРБ /отм./, не са определени като допълнителни възнаграждения, поради което не се включват в брутното месечно възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.