Решение № 960 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Т. Лисичкова, срещу решение № 28402 от 28.08.2025 г., постановено по административно дело № 7810/2025 г. от Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 3896/10.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и преписката върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Прави възражение, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез който ще се установи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, видно от личната бежанска история. Направено е твърдение, че живота на молителя в родината му е в опасност, поради което желае да получи закрила в България. Изведен е довод, че преценката дали опасението от преследване е основателно следва да бъде направена индивидуално във всеки един конкретен случай, като е отбелязано, че твърденията, който са определящи следва да се установят в сътрудничество с молителя. Възразява, че за да се установи наличието на тези предпоставки е необходимо да бъде събрана и обсъдена надлежна информация за страната на произход на търсещия защита, а първоинстанционния съд се е позовал на справките изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Сочи, че действителното положение в Сирия не се е подобрило, като в този смисъл са показанията на чужденеца, както и 12 общо достъпни източници в интернет, който са приложени към касационната жалба. Посочен е довод, че лицето се опасява да не бъде призован за военна служба. Добавя още, че съдът е нарушил чл. 13 от АПК, съгласно който административният орган огласява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражнявана на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Твърди и нарушение на принципа за забрана за връщане. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители юрисконсулт Кръстева в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прилага три броя писмени доказателства справки за Сирийска арабска република с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г., с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г., с вх. № МД-02-643 от 09.12.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 28402 от 28.08.2025 г., постановено по адм. д. № 7810/2025 г. по описа на АС – София - град е отхвърлена жалбата на А. Б., гражданин на Сирия срещу решение № 3896/10.07.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба от за международна закрила с вх. с вх. № В-13- 951/06.08.2024 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-НС), с която е поискана международна закрила в РБ от А. Б., от мъжки пол, дата на раждане: [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: неженен. Търсещи международна закрила в Република България. Чужденецът заявява, че е напуснал Сирия за първи път през 2015 г. заминавайки за Турция, където е работил. След престой от около 1 година на турска територия бил върнат в Сирия от турските власти. За втори път напуснал страната си по произход към Турция през 2021 г., където работил като шивач, без да има легални документи за пребиваване. Останал там около две години. През юли месец 2024 г. влиза нелегално на територията на Република България. Посочва, че бил заловен в гр. София, след което бил регистриран в центъра за бежанци. Разказва, че неговата крайна цел била Германия и няколко дни след като бил настанен в лагера напуснал самоволно и се отправил към Германия. Добавя, че след като преминал границата и бил на немска територия го заловили властите. Уточнява, че е подал молба за закрила там, но получил отказ и бил върнат в Република България. В хода на адм. производство е извършена промяна на фамилното име на чужденеца. Той заявява в интервюто с peг. № УП 6899/26.09.2024 г., че в Турция е работил около две години. Чуждият гражданин мотивира молбата си за международна закрила с икономически причини и желанието му да намери по- добър живот за себе си. По време на проведеното интервю с peг. № УП 6899/26.09.2024 г. молителят разказва, че е напуснал Сирия, защото е дезертьор и искал да има възможност да печели повече пари и да може да помага на своето семейство. Кандидатът за закрила споделя, че е искал да достигне Европа, по-конкретно Германия. Търсещият международна закрила декларира, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Разказва, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Не е заплашван и не му е оказвано психическо насилие в държавата му на произход. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 3896 от 10.07.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки МД-02-159 от 14.03.2025 г., МД-02-194 от 03.04.2025 г. и МД-02-373 от 03.07.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. В касационната жалба е направено възражение, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез който ще се установи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, видно от личната бежанска история. То е неоснователно и не почива на действителните факти. По делото и административният орган в проведеното административно производство и съдът в съдебното такова са положили всички усилия да съберат относимите доказателства и да изяснят непротиворечиво фактическата обстановка и обективната истина. На молителят е предоставена възможност и в двете производства да прави твърдения и възражения и да представя доказателства и документи в подкрепа на тях. По време на интервюто и в проведеното открито съдебно заседание той е могъл непосредствено и без да е възпрепятстван да даде точни данни, ясно и вярно да представи бежанската си история и своето лично положение, както и това на семейството си. Изяснени са всички въпроси касаещи исканата международна закрила. Във връзка с горните твърдения е изведен и довод, че преценката дали опасението от преследване е основателно следва да бъде направена индивидуално във всеки един конкретен случай, като е отбелязано, че твърденията, който са определящи следва да се установят в сътрудничество с молителя. Преценката от преследване е направена индивидуално и конкретно за молителя А. Б.. Във връзка с нея именно е изследвана неговата лична бежанска история и неговото положение. По повод на тази преценка са му зададени изрични въпроси на който той непротиворечиво и ясно е отговорил, като безспорно е завил, че не е осъждан, не е арестуван, няма проблеми за това, че е [етническа принадлежност] или заради религията си, не е заплашван и не е насилван от никого. Мотиви за напускането са военната служба, че там няма работа и нормални условия за живот, и да може да изпраща пари на семейството си, като това той посочва, че му е била основаната цел. Като тези негови обяснения и твърдения са установени именно с негово съдействие, с негово участие и най- вече в сътрудничество с компетентните органи. Неоснователно е възражението, че за да се установи наличието на тези предпоставки е необходимо да бъде събрана и обсъдена надлежна информация за страната на произход на търсещия защита, а първоинстанционния съд се е позовал на справките изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка с вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция, като писмени доказателства 2 броя справка с вх. № МД-02-194 от 03.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-373 от 03.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. С оглед на това следва да се приеме за неоснователно и твърдението, че действителното положение в Сиря не се е подобрило, и да не се вземат в предвид 12 общо достъпни източници в интернет, който са приложени към касационната жалба. По повод на тях следва да се отбележи, че няма данни дали съдържащата се в тях информация е достоверна, актуална, реална, че не е манипулирана и безпристрастна. Поради което следва да се даде превес на официалната информация от официални свидетелстващи документи, съставени по установения ред и форма и която има материална доказателствена сила за установените с нея обстоятелства, а не на случайни, неизвестни и непроверени източници на информация. Не се доказва твърдението, че живота на молителя в родината му е в опасност, и че положението в Сирия не се подобрява. Напротив всички данни сочат, че след падане на режима на Башар Асад положението се подобрява, че се възстановява държавността и институциите, както и, че много сирийски бежанци се завръщат в Сирия по родните си места. В потвърждение на това е обстоятелството, че баща му, двама братя и една сестра все още живеят в родното му място. Неправилен е доводът, че лицето се опасява да не бъде призован за военна служба поради което и мотивира исканата закрила. По повод на това следва да се отбележи, че отбиването на военна служба е задължение на гражданите на всяка една държава и не е основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. По делото не са приложени призовки или други документи доказващи, че лицето е търсено за такава служба. Още повече, че новата власт в Сирия е обявила обща амнистия по този въпрос, като няма данни и доказателства в обратен смисъл, както се твърди в касационната жалба. Относно възражението за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), следва да се отбележи, че по делото не са налице основания за прилагана на принципа установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, че в Турция е живял и през 2015 г., като тогава е останал там една година, а после през 2021 г. отново е в Турция и остава две години, като работи, като шивач и където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС и по- конкретно Германия, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неправилен и неверен е доводът, че съдът е нарушил чл. 13 от АПК съгласно който административният орган огласява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражнявана на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Противно на твърдяното е видно, че всички критерии, вътрешни правила и установени практики на административният орган по представяна на международна закрила са общодостъпни, публични и общоизвестни. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,