Определение № 60354 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и е образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на решение № 3471 от 08.07.2015г по гр.д. № 12934/2014 г на на Варненски районен съд( допълнено с решение № 4560/16.11.2015г на ВРС) Решението е постановено по обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу молителката с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, които са частично уважени до установени от СТЕ размери.Решението е влязло в сила,след като е върната подадена от молителката П. въззивна жалба ,разпореждането е съобщено на 15.01.2016г и не е обжалвано. В молбата за отмяна се прави коментар на исканията на ищците по приключилото дело, дава се правна квалификация на същите и се оспорват твърдения, които според молителката са обуславящи за претенцията им като етажни собственици,респ съсобственици ,а именно че са извършили такива СМР на обекта,които са го направили годен за въвеждане в експлоатация. В молбата това обстоятелство се оспорва като невярно,но прието за доказано от съда.Твърди се ,че в действителност ищците/съсобственици са извършили незаконно строителство,за което неоснователно са претендирали остойностяване при последиците на водена чужда работа без пълномощие .Те са се снабдили и са си послужили с нищожен индивидуален административен акт-Удостоверение за строеж № 0-1/20.01.2016г ,издадено от Гл. архитект на Р. О.,гр. Варна.Този документ ,според молбата за отмяна ,бил един от основните документи, взети предвид от съда ,приел за напълно доказано ,че ищците са завършили обекта до състояние ,което го прави годен за приемане. С решение №1707/26.09.2019г по адм.д № 626/2018г АС-Варна е прогласил нищожността на удостоверението, представляващо индивидуален административен акт(според решението, издаден от некомпетентен орган) Решението на АС-Варна е потвърдено с реш. № 12077/29.09.2020г на ВАС. Двете съдебни решения се прилагат към молбата за отмяна,като се изтъкват основанията по чл.303, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Пространно се коментират мотивите на административния съд,в частта им съдържаща указания до материално компетентния адм.орган при издаване на съответните административни актове,свързани със задължението за регистрация на строежи -трета категория (какъвто е процесния ) и прилагането на пар.6 от ПЗР на Наредба №2/2003г С решението преписката е изпратена за разглеждане на органите на ДНСК съгласно чл. 173, ал.2 АПК. Ответниците по молбата Т. Д. К., Т. Г. Т. ,С. Г. Д.,К. И. Г. ,И. М. Б. ,К. З. Р. и Ж. К. Ж., представлявани от адв. К.К. от [населено място] изтъкват в отговор,че в хода на делото е липсвало възражение срещу исковете Посочват се посочват приетите за установени факти по решението,които не кореспондират с твърденията на молителката .Изтъква се недопустимост на молбата за отмяна ,тъй като решението на ВРС по спора е постановено на 07.08.2015г, а обявеното за нищожно удостоверение на гр. архитект е от 20.01.2016г и не става въпрос за обстоятелства, настъпили до решаване на правния спор. .Необходимо условие за основание по чл. 303, ал.1 т.3 ГПК е решението да се основава на отмененото удостоверение ,а Варненски РС не се е позовал на същото в решението си и не е имало как, което прави искането за отмяна недопустимо и на това основание.Ответниците Т. Д. К. и Т. Г. Т. претендират разноски, за което прилагат списък. Предвид данните по делото, съставът на ВКС, III –то г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима поради следното: В решение №3471 от 08.07.2015г по гр.д. № 12934/2014 г на на Варненски районен съд е приел за доказано твърдението в исковата молба,а именно че страните са съсобственици в режим на етажна собственост на сграда и всеки от тях притежава самостоятелен обект, съгласно представени документи за отстъпено право на строеж и извършени разпоредителни сделки.Ответницата е собственик на два апартамента на ет.4, на магазин и на 1/2 ид.част от ателие в подпокривното пространство и гараж. Строителството на сградата в груб вид е било осъществено и констатирано с акт на РДНСК Варна от 02.05.2001г. Този е единственият посочен от ищците и цитиран в решението акт, касаещ строежа на сградата ,която не е била завършена окончателно от строителя.Тъй като правото на строеж се е трансформирало в събственост върху отделни обекти,собствениците са предприели действия по възлагане завършването на строежа със свои средства,като ответницата е отказала да участва.Представени са били писмени доказателства за възложени СМР и др.услуги от етажната собственост ,протоколи за приеамането им и пр. разходи.Всеки от ищците е претендирал част от заплатените СМР, договори за консултантска дейност, присъединяване към електроразпределителната мрежа и свързване към външна ВиК мрежа,заснемане в кадастрална карта, заплатена ел.енергия за на общите части за исковия период и пр., в съответствие с дела на ответницата съгл. притежаваните от нея самостоятелни обекти в сградата и следващия се от тях дял от 12,2189%. в общите части. Изпълнените и заплатени СМР са означени като довършителни работи ,които всеки от ищците в една част е платил вместо ответницата, като съдът е приел и заключение на вещо лице.Приет е за установен състава на неоснователно обогатяване.В хода на делото ответницата П. не е депозирала отговор, не е заявила и становище по предявените искове ,не е възразила по основанието или размера им. Съгласно т. 10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК е недопустима. Изтъкнатите в молбата на С. Г. П. обстоятелства не са надлежни твърдения за основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Сочениият факт- постановяване на нищожен административен акт Удостоверение № 0-1/20.01.2016г, издадено от Гл. архитект на Р. О., Община Варна, се е осъществил след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд и след постановяване на атакуваното решение. Макар копие от акта да не се представя, неговото основание, съдържание и датата на издаване са изводими от приложеното към молбата за отмяна съдебно решение на Административен съд-Варна.Фактът на съществуване на един административен акт не може да предхожда неговото постановяване.Фактът на позоваване на посочения административен акт не се е осъществил по делото, поради несъществуването му тогава.Както постановяването на посочения акт,така и обявяването му за нищожен от административния съд са новъзникнали обстоятелства, а не новоткрити по делото.Касае се за развили се последващи административни правоотношения, които не са приключили, същевременно не са преюдициални по значение за вече разрешения спор. Липсват надлежни твръдения и за основание по чл. 303,ал.1 т.2 ГПК,тъй като приложените решения на Административен съд -Варна и ВАС не установяват неистинност на документ,на който атакуваното за отмяна решение е основано, а установяват нищожност на административен акт,издаден след постановяване на решението,от материално некомпетентен орган. При изтъкване на основание по чл.303, ал.1 т.3 ГПК ненадлежно е твърдение, че приложените към молбата за отмяна решения на Административен съд -Варна и ВАС прогласяват за нищожен акт ,на който атакуваното за отмяна решение се основава,при положение че поради несъществуването на акта тогава ,същият не е упоменаван нито от страните в хода на делото ,нито в решението на съда. Ищците не са поддържали и твърдение, че административните изисквания за въвеждане на сградата в експлоатация са финализирани, а че като етажни собственици са платили работи и услуги, необходими за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация ,за дела на ответницата включително. Твърденията в молбата за отмяна очевидно не кореспондират със становищата на страните по делото ,както и със съдържанието на самото решение по гр.д. № 12934/2014 г на Варненски районен съд (чиято отмяна се иска ).Твърденията в тази част вероятно визират спора по гр.д №13031/2014г на ВРС ,в което отделно производство С. Г. П. е ответник по иск, квалифициран по чл. 61 ЗЗД и по данни от приложеното решение на АС-Варна, нищожното удостоверение по пар.6 от ПЗР на Наредба №3 /2003г е било представено и прието като доказателство в това производство. Според настоящия състав на ВКС,3-то г.о гореизложеното е основание молбата ,по която е образувано настоящето производство, да се остави без разглеждане. Следва да се присъдят поисканите от ответниците Т. Д. К. и Т. Г. Т. разноски, установени от представения договор за правна защита Ето защо Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,