Определение № 3387 от 19.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 548/2026 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.9327/5.05.26 от адв. А. Е. М. като процесуален представител на К. С. Д. с искане за изменение/допълване на постановеното по делото определение №.1908/14.04.26 в частта за разноските чрез присъждане на такива за осъщественото безплатно представителство пред касационната инстанция с оглед недопускането до касация на касационната жалба на ответника „Български пощи“ЕАД. Ответната страна „Български пощи“ЕАД оспорва молбата Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително с отговора на касационната жалба на адв.А. Е. М. като пълномощник на К. С. Д. е претендирано присъждане освен на направените разноски, и на адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната безплатна правна помощ и съдействие. Съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски – и го е приел за неоснователно предвид липсата на доказателства за направени такива. Не се е произнесъл, обаче, по претенцията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ. При това положение са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на определението по чл.288 ГПК /в която хипотеза представянето на списък с разноски не съставлява предпоставка, обуславяща допустимостта на искането/, като предвид изхода на спора и представения договор за правна защита и съдействие между К.Д. и адвокатско дружество “Г. и М.“ за безплатно представителство на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, на последното следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че посочените в Наредба №.1/04г. размери на адвокатските възнаграждения, с оглед решение на СЕС по дело C-438/22, могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Като отчита от една страна, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, делото не е било разглеждано в открито съдебно заседание и адвокатската защита включва само отговор на касационната жалба, а от друга интереса и обстоятелството, че се касае до защита пред последна инстанция, предприета с обоснован отговор на касационната жалба и изложението, настоящият състав намира, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено на 400 евро без ДДС или 480 евро с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,