Определение № 10607 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 във връзка с ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано във връзка с определение № 4520/09.10.2026г., постановено по административно дело № 1353/2026г. на Административен съд-Хасково, с което делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на подсъдността по жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение №226Х/31.07.2026г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с която последващата молба на А. А. Х. е отхвърлена като недопустима. За да прецени подсъдността на спора, Върховният административен съд, четвърто отделение, взе предвид следното: Жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия срещу решение №226Х/31.07.2026г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) е предявена пред Административен съд – София-град. С определение №38032 от 02.10.2026г., постановено по адм. дело №10386/2026г. Административен съд – София-град е прекратил произвдството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Хасково. За да приеме, че спорът не му е подсъден, административния съд е приел, че лицето е регистрирано в РПЦ Харманли, като регистрационната му карта е невалидна, но лицето не е допуснато до производство по същество и съгласно Регламент №1348/2024г. същия няма качеството на чужденец. Също така А. Х. няма постоянен адрес в Р.България по смисъла на чл. 93 от ЗГР. Прието е от съда, че лицето има статут на чужденец, на който не следва да се издава регистрационна карта. Молбата в административното производство е депозирана пред Интервюиращ орган РПЦ-[населено място], където е и последният адрес на лицето, поради което и местно компетентен съд в съдебното производство е прието, че е Административен съд – Хасково. Съставът на Административен съд – Хасково също приема, че делото не му е подсъдно с мотиви, че следва да се приложи не специалната местна подсъдност съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а общата такава съгласно чл. 133, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съдът приема, че чл.84, ал.2 от ЗУБ е неприложим, тъй като констатира, че адресатът на оспорения акт е чужденец, който не разполага с валидна регистрационна карта, тъй като регистрационната карта на чужденеца в производство по молба за международна закрила е била със срок на валидност до 15.05.2025г., като считано от 13.05.2025г. регистрационната карта е със статус „невалиден“ и друга такава не му е издавана. Съдът е посочил, че адресата на оспорения административен акт е лице гражданин на Сирия, търсещо международна закрила и за същия не се установява да притежава постоянен адрес. Също така е посочено, че от данните по делото не се установява на А. Х. да е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или убежище в Р.България, нито да е получил разрешение за дългосрочно пребиваване или постоянно пребиваване в страната., поради което е обоснован извода, че не се установява наличие на постоянен адрес на територията на Р.България, който да обуславя местна подсъдност на Административен съд – Хасково. Поради това с определение № 4520/09.10.2026 г. производството по образуваното пред него адм. дело № 1353/2026 г. е прекратено и повдига спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – София-град по отношение това кой е компетентния съд да се произнесе по жалбата на А. А. Х. и делото е изпратено на ВАС за определяне на съда, компетентен да разгледа спора. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град, предвид следното: Според чл. 84, ал. 2 ЗУБ решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 76б от ЗУБ. В преписката по делото е представен регистрационен лист, от който е видно, че чужденецът е притежавал регистрационна карта на чужденец производство за международна закрила №[номер] от 15.08.2024г., същата е била валидна до 15.05.2025г., а от 13.05.2025 г. е въведен статус „Невалиден“. Ето защо предвид липсата на валидна регистрационна карта на чужденеца, а оттам и липсата на настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. Според последната, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд – град София. В случая адресат на акта е чужденец в Република България, на когото не е предоставян статут на бежанец или субсидиарна закрила, поради което същият няма постоянен адрес на територията на страната, а постоянният му адрес е в чужбина. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 вр. ал. 7 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение