Определение № 10184 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. И. И., подадена чрез пълномощник адв. К. Димчев, против определение № 846/06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмения отговор от 12.05.2026 г. на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, по искането от 16.04.2026 г. на А. И. И. за предоставяне на копия от носителите на личните й данни, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва определението с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа тезата, че с процесния отговор дружеството администратор на лични данни изрично отказва по същество да изпълни законовото си задължение за предоставяне на копия от поисканите лични данни. По този начин се препятствало упражняването на права на жалбоподателката по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679. По развитите в частната жалба съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощник юрк. В. Вълканов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. И. И., формулирана като такава срещу изричен отказ за предоставяне на носители на лични данни, обективиран в отговор на „Сити Кеш“ ООД от 12.05.2026 г. По делото е установено и не се спори между страните, че процесният писмен отговор е постановен във връзка с изпратено по електронен път на 16.04.2026 г. от А. И. И., чрез пълномощника й адв. К. Димчев, заявление до „Сити Кеш“ ООД, с което на основание чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 е поискано предоставяне на достъп и информация до всички лични данни на заявителката, които дружеството като администратор на лични данни обработва за целите на кредитно правоотношение (отпуснат от дружеството потребителски кредит с идентификатор 1031308, вписан в Централния кредитен регистър към Българска народна банка), ведно с информация за извършените от заявителката плащания по този договор, от която да става видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпвали за погашения по цитирания договор, както и кои компоненти от съответните договор и приложения към същия са използвани от кредитора за платените суми. Поискано е и предоставянето на пълни копия от договора за паричен заем и приложенията към него. С отговора от 12.05.2026 г. сезираното дружество заявява, че с оглед принципа на отчетност по чл. 5, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, постъпилото при него искане от 16.04.2026 г. не може да бъде разгледано поради липсата на „изрично пълномощно за упражняване на права по Регламента“. Допълнено е, че дружеството остава в готовност да разгледа надлежно всяко искане за упражняване на права по този регламент след представяне на изрично пълномощно за упражняване на тези права и след конкретизиране на заявеното право. Отговорът е изпратен по електронен път на пълномощника на заявителката на 12.05.2026 г., като с електронно писмо от същия ден адв. Димчев потвърждава получаването на отговора, настоява дружеството да се запознае отново със съдържанието на вече приложеното пълномощно и отправя отново искане за предоставяне на заявената информация, като предупреждава чу в противен случай ще счита, че е налице отказ за предоставяне на лични данни и за заявителката ще е налице правен интерес от защита по съдебен ред. На 21.05.2026 г. в АС – Силистра постъпва жалбата на А. И. И. срещу отговора на „Сити Кеш“ ООД от 12.05.2026 г., квалифициран от оспорващата като „изричен отказ за предоставяне на носители на лични данни“. При тези факти съдът е приел от правна страна, че така оспореният отговор съдържа произнасяне не по същество, а по един процесуален проблем, поради което не съставлява административен акт, отричащ материално право на жалбоподателката. Отговорът не обективира и процесуален отказ по смисъла на чл. 197 от АПК, тъй като е изразена готовност за разглеждане на искането, в случай че бъде представено пълномощно. Оспореният акт представлява волеизявление по чл. 30 от АПК, макар и непрецизно формулирано досежно срока за изпълнение на даденото указание за представяне на пълномощно. Това волеизявление не подлежи на самостоятелно обжалване, а за жалбоподателката са били налице две процесуални възможности: да представи пълномощно със съдържание, изискано от ответника, за да се стигне до произнасяне по съществото на искането или, в случай че счита представеното пълномощно за надлежно, да обжалва мълчалив отказ на дружеството след изтичането на съответните срокове. При тези мотиви съдът е обосновал извод за недопустимост на жалбата при наличие на хипотезата по чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. Настоящият касационен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд за липса на годен за оспорване административен акт. По характера си оспореното писмо представлява уведомление по чл. 30, ал. 2 от АПК за възприет от администратора на лични данни недостатък на отправеното до него искане. То обективира административнопроизводствено действие, което е част от административното производство. С изявлението си, съдържащо се в отговора от 12.05.2026 г., дружеството поставя условие, свързано с редовността на заявлението за достъп до лични данни, а изпълнението или неизпълнението на това условие предопределя съдържанието на евентуалния заключителен акт в производството, който би подлежал на съдебно оспорване. Обстоятелството, че в настоящия случай в писмото не е посочен срок за изпълнение и заявителят не е предупреден за последиците при неизпълнение, както изисква разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, не променя извода, че същото има характер на уведомление. Дали визираната в него нередовност на заявлението действително е била налице и дали даденото указание за нейното отстраняване се явява в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая, са въпроси, подлежащи на обсъждане при оспорването на акта, с който се слага край на административното производството: акт за прекратяване на производството по чл. 56, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК; изричен отказ за разглеждане по същество на отправеното искане съгласно чл. 197 от АПК или волеизявление по съществото на искането, с което се отказва издаването на позитивен административен акт – чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1, изр. второ от АПК, изрично или мълчаливо. По делото няма данни да е постановен краен акт в производството, образувано пред дружеството администратор на лични данни по заявлението на А. И. И. от 16.04.2026 г., поради което и самостоятелното оспорване на волеизявлението, с което се дават указания по редовността на искането, се явява недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане поради липсата на предмет на обжалване и е прекратил производството по делото, АС – Силистра е постановил законосъобразен правен резултат. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява заявеното в срок искане на ответното дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, платимо от частния жалбоподател в размер на 102,26 евро, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение