Определение № 716 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2023 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 235/05.01.2024 г. на адв. П. П., процесуален представител на жалбоподателката С. Б. Х., с която е поискано допълване на постановеното по настоящото дело определение № 29 от 04.01.2024 г. чрез присъждане на разноските по делото пред ВКС и пред въззивния съд. Твърди се, че в определението, предмет на искането за допълване, съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в производството и за държавна такса. Постъпил е отговор от ответната страна чрез адв.Б., пълномощник на Д. В. Й. и П. В. Й., в който е заявено становище, че молбата е неоснователна и не следва да се присъждат разноски. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 29 от 04.01.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 274, ал.3 ГПК настоящият състав е допуснал касационно обжалване на определение №671/28.07.2023 г., постановено по в. ч. гр.дело №451/2023 г. на Окръжен съд Перник и е отменил същото, както и потвърденото с него определение №1758/06.06.2023 г. на Районен съд Перник, постановено по гр.дело №3287/2022 г., с което е оставена без разглеждане подадена от С. Х. молба по чл.248 ГПК за допълване на определение от 10.03.2023г. с което е прекратено производството по делото. Върнато е делото на Районен съд Перник за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. В този смисъл са определение №489 от 17.10.2017 г., по ч. гр.дело №3926/2017 г. на ВКС, определение №205 от 19.12.2018 г. постановено по гр.дело №4518/2018 г. и др. С оглед на което и доколкото обжалваното въззивно определение, което е било предмет на касационна проверка е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски в настоящото производството пред ВКС, не се дължат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,