Определение № 189 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 592/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Е. В. К. от [населено място] срещу определение № 563 от 11.04.2011г. по т.д. 139/11г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от настоящи жалбоподател молба за допускане на обезпечителна мярка по т.д. 139/11г. на П.- спиране изпълнението по изп.д. №2225/06г. на ДСИ при ПРС. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгл. чл.389ГПК само съдът, пред който делото е висящо може да допуска обезпечение на предявения иск, какъвто не е разглеждания случай, тъй като съдебното дирене е приключило на 09.03.2011г., а молбата за налагане на обезпечителната мярка е постъпила на 08.04.2011г. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е приетото от въззивният съд, относно изричния регламент на чл.389 ГПК, който изисква наличие на висящност на производството, с оглед определяне на компетентния съд, който следва да се произнесе по искането за обезпечение на иска. Още повече, че в случая и въззивното решение е постановено на 08.04.2011г., така че производството пред въззивната инстанция е приключило окончателно и в тази връзка, не е могло дори да бъде индицирана вероятност за отмяна на определението за даване ход по същество, т.е. съдът не е могъл да предприема други процесуални действия,освен администриране на подадените жалби. Следователно, като е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя, въззивният съд не е нарушил закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Ирелевантни са изложените оплаквания по съществото на спора, тъй като предмет на инстанционен контрол е единствено допустимостта, а не основателността на претенцията, с оглед това, че преценката по допустимост винаги предхожда тази по основателност. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение