Определение № 20 от 09.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2015 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 174220/28.12.2017 г. от Н. Й. Б. от [населено място] с искане да бъде изменено определение № 529 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 4124/2015 г. на ВКС, II г. о. в частта му за разноските като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по касация Е. Г. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева и моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева. Ответникът по молбата – Е. Г. В. от [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С определение № 529 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 4124/2015 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на № 858 от 28.04.15г., постановено по гр.д.№ 4689/14г. на Софийския апелативен съд, по касационна жалба на Н. Й. Б. от [населено място]. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 22.07.2015 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 4000 лв./ и е представил списък по чл. 80 ГПК. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че в случая реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Депозираният отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване като е даден отговор на всички поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси и доводи на касатора и е анализирана приложената съдебна практика. Обосновавано е поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С новия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай, с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК, не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 4000 лева. С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,