Решение № 1362 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - София, в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител юрк. Ерска, против Решение № 1084/12.08.2025г., постановено по дело № 153/2023г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отменен по жалба на „Черното лале 2015“ ЕООД, представлявано от С. Христова управител, чрез адвокат Велчев обжалва Заповед № ФК-С1780-0477571/01.11.2022 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискални дейности" при ЦУ на НАП, с която на дружеството, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – парфюмерия, находящ се в село Литаково, Софийска област и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички административно-производствени правила и че административния орган е мотивирал заповедта, включително в частта относно срока на мярката. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Сторено е възражение за прекомерност. Ответникът по касационната жалба- „Черното лале 2015“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Велчев, в писмено становище, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че на 28.09.2022г. в 10:30 часа, в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-парфюмерия, находяща се в с. „Литаково“, ул. „6-ти септември“ № 159, стопанисвана от „Черното лале 2015“ ЕООД, е извършена контролна покупка на 2 бр. чорапи на стойност 2,40 лева, за която не е издаден фискален касов бон от инсталираното в обекта фискално устройство модел Daisy Perfect SOI, № DY480586, като покупката е заплатена брой от инспектор по приходите. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна административният орган е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си за направеното плащане да издаде фискална касова бележка, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Решаващият състав е счел, за доказано извършването на административно нарушение - нерегистриране и неотчитане на извършената покупка чрез издаване на фискален бон. За да приеме оспорената заповед за незаконосъобразна е прието, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е немотивирано и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Спорът е разгледан и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-97/21. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба № Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, което означава, че при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Действително в мотивите на заповедта има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви, които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, за покупка от 2, 40 лв., който е явно несъразмерен на извършеното нарушение и не е съобразен с целената превенция. Този срок ограничава правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, в размер на 500 евро, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира, че същите не са прекомерни, тъй като съответстват на минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,