Определение № 2251 от 13.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1597/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Д. Н. от Адвокатска колегия – Л. (неправилно определена като частна касационна жалба) срещу определение № 97 от 09.05.2024 г. по в. т. д. № 195/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е изменено постановеното по делото решение № 25 от 14.02.2024 г. в частта за разноските, като присъденото на адвокат Д. Н. – пълномощник на въззивницата И. И. М. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е намалено от 4 650 лв. на 3 000 лв. Частният жалбоподател поддържа, че решаващият въззивен състав е намалил присъденото му възнаграждение поради прекомерност, без да съобрази, че заявеното от ответника възражение е под условие – ако адвокатското възнаграждение превишава минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба – „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.06.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да намали присъденото на адвокат Д. Н. на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за защитата на И. И. М. във въззивното производство от 4 650 лв. на 3 000 лв., решаващият състав е приел, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора пред втората инстанция. Съобразил е и постановено от СЕС решение от 25.01.2024 г., според което съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Едно от основните начала на гражданския процес е диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 ГПК, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. В случая въззивният съд е нарушил това начало, тъй като не е съобразил пределите, до които застрахователното дружество е заявило възражение за прекомерност на дължимото на процесуалния представител на въззивницата М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. В депозираната от него молба вх. № 6318 от 28.11.2023 г. е посочено ясно и недвусмислено, че искането му за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение е „ако възнаграждението превишава минималното по Наредба № 1 на ВАдС“. Доколкото присъденото с решението адвокатско възнаграждение 4 650 лв. е съобразено изцяло с установения в тази наредба минимален размер на адвокатските възнаграждения, то не е налице основание за неговото намаляване. Ето защо, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на ответника за изменение на въззивното решение в частта за присъденото на адвокат Н. възнаграждение – да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение