Определение № 219 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 886/2010 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Образувано е по молба на С. Л. Н.,[населено място] за допълване на определение № 956/22.12.2010г. по ч.т.д.№ 886/10г. на ВКС, ТК, І отд., а именно: да се даде “отговор дали изводите Ви се отнасят и до исковете за установяване недействителността на договорите”. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че молбата е неоснователна. По силата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая, производството по делото е било образувано по частна касационна жалба срещу въззивно определение, потвърждаващо определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по предявените искове. С определението, чието допълване се иска, е оставен в сила въззивният акт изцяло, поради което не е налице пропуск на съда да се произнесе по исканията на частната жалбоподателка. На допълване по реда на чл.250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. По тези съображения молбата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд