Определение № 3219 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 39/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Перник представлявана от кмета на общината С. Владимиров чрез процесуален представител Р. Славчев срещу определение № 1807 от 17.10.2024 год. постановено по адм. д. № 403/2024 год. по описа на Административен съд Перник. В частната жалба са наведени доводи неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Срещу определение № 1807/17.10.2024 год. е подадена и частна жалба от О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД всички чрез адв.С. Цветкова. Частните жалбоподатели считат, че определението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Считат, че съдът неправилно е оставил жабата им без разглеждане като не е съобразил, че с първоинстанционната жалба е направено искане за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Молят съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба на Община Перник за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Перник е решение № СО-30-ПР/2024 год. от 29.02.2024 год. на директора на РИОСВ София потвърдено с решение № 90/12.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите. С решението си директорът на РИОСВ София е приел да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Разширение и допълнение към съществуваща инсталация за производство на индустриално гориво, използваща като суровина растителна биомаса от произведени слънчогледови люспи, пелети или брикети, с добавянето и на преработка на пластмасови отпадъци, каучукови и гумени остатъци, излезли от употреба гуми, биомаса и гумен гранулат“ в УПИ II-1547 и УПИ I-1548, кв.114, гр.Братановци, общ.Перник, тъй като няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възложител на инвестиционното предложение е „СОЛАР ВИЖЪН“ ООД. Решението е обжалвано от Община Перник, О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., А. Ц. А., Кметство с.Батановци, Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД пред горестоящия административен орган. Преписката по издаване на решението на директора на РИОСВ е постъпила при министъра на околната среда и водите на 25.03.2024 год. Жалбоподателите са уведомени за датата на постъпване на преписката, както следва: Община Перник на 28.03.2024 год., О. Д. на 29.03.2024 год., Р. Г. на 12.04.2024 год., Я. А. на 12.04.2024 год., Д. Б. на 01.04.2024 год., „Ем Ви Ем“ ООД на 08.04.2024 год., „Колбасо“ ООД на 29.03.2024 год., СД „Вучко-2 Вучкови и сие“ на 28.03.2024 год., „Виста-БП“ ООД на 03.04.2024 год., Н. В. и И. Х. на 12.04.2024 год. Министърът на околната среда и водите се е произнесъл с решение № 90/12.06.2024 год., с което е отхвърлил жалбите и е потвърдил административния акт. За да остави без разглеждане жалбите на О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД и да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.97, ал.1 от АПК министърът на околната среда и водите в качеството си на горестоящ административен орган, е следвало да се произнесе с решение в двуседмичен срок от получаването на преписката, т.е. до 08.04.2024 год. Решението на министъра обаче е постановено на 12.06.2024 год., т.е след законоустановения срок. Срокът за съдебно обжалване в тази хипотеза започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министъра съгласно чл.149, ал.3 от АПК. Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 6/30.06.2015 год. по т.д. № 4/2013 год., съгласно което при последващо късно произнасяне от страна на горестоящия орган, с което се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Във връзка с горното първоинстанционният съд е приел, че жалбите са просрочени и като такива следва да се оставят без разглеждане, а делото да се прекрати. Частната жалба подадена от Община Перник е неоснователна. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14 дневен срок от съобщаването им. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред 14 дневният срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Сроковете по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК са преклузивни. Спазването им е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Изтичането на срока има за последица погасяване на субективното процесуално право на съдебно оспорване. В конкретния случай Община Перник е била уведомена за датата на получаване на преписката /25.03.2024 год./ в Министерство на околната среда и водите на 28.03.2024 год. Министърът е следвало да се произнесе до 08.04.2024 год. От следващия ден 09.04.2024 год. започва да тече 14 дневния срок за обжалване, който изтича на 22.04.2024 год. – понеделник работен ден. Жалбата на Община Перник е подадена на 21.06.2024 год., т.е след законоустановения срок, поради което се явява просрочена. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 от АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 от АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл като е отхвърлил жалбата или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 от АПК срокове /така и съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСС на ВАС, I и II Колегия/. При съобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване на АПК, дадено с цитираното тълкувателно решение, с последващото произнасяне на по-горестоящия орган – Министъра на околната среда и водите с Решение № 90/12.06.2024 год. не се новира срокът за оспорване пред съда на първоначалния административен акт - Решение № СО-30-ПР/2024 год. от 29.02.2024 год. на директора на РИОСВ София. Предвид изложеното и съобразявайки фактите по делото, Административен съд Перник правилно е приел, че подадената от Община Перник жалба се явява просрочена и при условията на чл. 159, т. 5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Като правилно и законосъобразно определението в тази следва да бъде оставено в сила. Частната жалба подадена от О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД е основателна. За да прекрати производството и по отношение на тази жалба първоинстанционният съд е приел, че същата е просрочена като е навел идентични мотиви. Счел е жалбата за подадена след законоустановения срок като отново се е позовал на чл.97, ал.1 от АПК, чл.149, ал.3 от АПК и решение № 6/30.06.3015 год. постановено по т.д. № 4/2013 год. Изводът на Административен съд Перник не може да бъде споделен от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба подадена от О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД, в която са наведени доводи за нищожност на оспореното решение. Направено е изрично искане съдът да прогласи нищожността на решението на директора на РИОСВ София. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Следователно определението на административния съд в тази част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил нормата на чл.149, ал.5 от АПК. Жалбата на О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД не е просрочена и като такава същата следва да се разгледа по същество от първоинстанционния съд след като същият извърши дължимата проверка относно правния интерес на оспорващите. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на ВАС намира, че следва да отмени определение № 1807/17.10.2024 год. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Ц. В. Д., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „ВИ ЕМ ЕМ“ ООД, „КОЛБАСО“ ООД, СД „ВУЧКО-2 ВУЧКОВИ СИЕ“ и „ВИСТА-БП“ ООД и да върне делото на същия състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество при спазване на указанията дадени с настоящото определение. Мотивиран така и на основание чл.229 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,