Определение № 1052 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2021/2023 г.

Постъпила е молба от Р. Х. Т. с искане за присъждане на разноски предвид постановеното по делото определение №.4024/12.12.23, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.26/21.02.23 по г.д.№.438/22 на АС Варна. Ответната страна КПКОНПИ оспорва молбата. Поддържа, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, а представените с молбата списък и договор за правна помощ са изготвени с оглед изхода на делото и с цел присъждане на допълнителни разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: С постановеното по делото определение №.4024/12.12.23 по чл.288 не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В определението изрично е посочено, че само един от ответниците – М. П., претендира разноски; поради това и само на нея са присъдени такива. Р.Т. не е заявил претенция за разноски с отговора на касационната жалба и до датата на насроченото закрито заседание; не е и представил доказателства за направени такива. При това положение искането, направеното за първи път едва след приключване на делото с окончателен акт - какъвто съставлява определението по чл.288 ГПК /с което, предвид законовата уредба, отнапред известна на страните, приключва касационното производство при недопускане на касационно обжалване/, е късно заявено и преклудирано /арг. от чл.80 ГПК и т.11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК/. По отношение на него не са налице и предвидените в чл.248 ГПК хипотези /доколкото първата /допълване/ обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, а втората /изменение в размера на вече присъденото/ предпоставя определени от съд разноски, за които се сочи, че са несъответни на твърдените от страната-т.8, ТР 6/12 от 6.11.13,ОСГТК/. Предвид изложеното молбата на Р.Т. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съдът констатира, че в диспозитива на определение №.4024/12.12.23 по г.д.№.2021/23 по описа на ВКС по чл.288 ГПК не е посочен номера на делото /№.438/23/, по което е постановено въззивно решение №.26/21.02.23 на АС Варна, предмет на касационната проверка. Предвид изложеното страните следва да се уведомят, че се предприема служебно процедура по чл.247 ал.1 пр.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, като им се даде възможност в седмодневен срок от съобщението да заявят евентуално становище. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,