Определение № 512 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба С. П. К. и Г. П. Щ. срещу определение №474 от 26.07.2010г по чр.д. № 617/2009г на ВКС ІV г.о ,с което е оставена без резглеждане частната им касационна жалба срещу неподлежащото на касационен контрол определение № 196 от 24.07.2009г на Б. и е допуснато обезпечение при определена гаранция. В касационната жалба на първо място се поддържа, че задължително приетото с ТР№ 1 / 2010г на ОСГТК на ВКС не се отнася за конкретния случай поради това ,че с произнасянето си въззивният съд е изменил определението на първа инстанция по допуснатото обезпечение. Развиват се оплаквания главно във връзка с материалната законосъобразностна въззивното определение Касационната частна жалба е по същество неоснователна. По въпроса допустимо ли е касационно обжалване на въззивните определения във връзка с обезпечителни мерки, Върховен касационен съд се е произнесъл с цитираното Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21 юли 2010 год.на ОСГТК на ВКС и същото е съобразено от състава, постановил обжалвалото определение. Без значение за допустимостта на касационно разглеждане е самото съдържание на даденото от въззивния съд резрешение по допускането на обезпечение, при отмяна на обжалвания акт – изцяло или частично, или при потвърждаването му. Правни доводи в обратната насока и с оглед тезата, застъпена в оплакванията по частната жалба, не се сочат. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила и воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о