Определение № 1359 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 415 от 10.01.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. К. Л. – пълномощник на ответниците по касационна жалба и ищци по делото А. А., З. А. и Ч. А., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5813 от 12.12.2024 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗАадв.) за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие в касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото С. Д. Х., чрез адв. М. Т., с който се поддържа становище за необоснованост и недоказаност на молбата с твърдения, че в същата липсва точно посочване на основанието, с оглед което е оказана безплатна правна помощ. Сочи се, че в отговора на касационната жалба, адв. Л. е претендирала разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗАдв., а предвид това волеизявление е изтъкнато, че очевидно се има предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., но не са представени доказателства за материални затруднения на клиентите на адвоката. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 5813 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2222/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 169 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 2944/2023 г. на Апелативен съд – София (АС – София) в обжалваната част, по жалба на С. Д. Х.. В определението липсва произнасяне по искането, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката на ищците по делото на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАадв. за осъществената на страната безплатна адвокатска услуга в касационното производство. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна. В случая обаче липсва първата предпоставка, доколкото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответниците А., З. и Ч. А. и настоящия молител – адвокат К. Л., с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. (каквото основание за извършване на правната услуга се сочи). В отговора на касационната жалба с вх. № 13528 от 20.05.2024 г. (по регистъра на АС – София) е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗАдв., като вероятно става въпрос за техническа грешка и страната е имала предвид чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от закона (безплатна адвокатска помощ на близки на адвоката лица), доколкото такъв факт се сочи и в молбата по чл. 248 ГПК – касае клиенти, които са лични доверени лекари на адвоката. По делото във въззивната инстанция (на л. 17 – л. 19) са приложени три договора за правна защита и съдействие между страните, като извършването на адвокатската услуга е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., което основание е вписано изрично в текста на договора между страните, изчерпващ предмета си с процесуално представителство и защита пред въззивния съд (АС – София). Видно от приложените договори, техен предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 8118/2020 г. на Софийски градски съд и представителство пред АС - София. Следва да се посочи, че и пред първата инстанция, съгласно приложения списък с разноски (на л. 410), адв. Л. е претендирала присъждането на възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Отделно от горното, отговорността за разноски под формата на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е реализирана с възлагането му, с въззивното решение, в тежест на ответницата по делото С. Х.. Няма данни и ангажирани доказателства за съществуващи между ответниците по касация и адвоката им уговорки или постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска услуга на страната в касационното производство. При горните обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител на ответниците А. – адв. К. Л., основание да претендира и получи възнаграждение за оказана пред ВКС безплатна адвокатска помощ при предпоставките на посочения текст. За да реализира материалното си право да получи лично адвокатско възнаграждение, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение (за съответната инстанция, а ако не е уговорено изрично за коя инстанция – до завършване на делото) е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо да я доказва. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 93 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 471/2012 г., II т. о., решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т.о., определение № 621 от 6.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4731/2015 г., III г.о. Отсъствието на съглашение с предмет оказване на безплатна правна помощ на страната пред касационния съд (доколкото за предходната инстанция уговорката е ограничена изрично за съответната инстанция) налага, на собствено основание, извод за неоснователност на молбата за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Затова същата ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,