Определение № 49 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 251/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба от 01.12.2015 г. на Т. И. С., чрез адвокат С. К. за отмяна на влязло в сила решение № 747 от 09.06.2015 г., постановено по гр. д. № 80/2015 г. по описа на Русенския районен съд, с което е допусната делба между Т. И. С., И. Б. С., С. П. С. и Е. П. С. на следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.46, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5422, съобразно одобрена кадастрална карта със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп. директор на АК, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес на имота: [населено място], общ. Р., обл. Р., пл. Свобода № 7, вх. 5, ет. 5, ап. 46, с площ от 94,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.5422.1.47, под обекта 63427.2.5422.1.31, над обекта 63427.2.5422.1.61, 63427.2.5422.1.85, с прилежащи части: 0,705 % ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент съгласно протокол за установяване годността на ползване на строежа /Акт обр.16/ представлява апартамент А-46 и се състои от: дневна, трапезария с кухня, две спални, тоалетна, баня-тоалетна, складово помещение, коридор и балкон и 20,57 кв.м. за открита тераса, заедно със съответния процент ид.ч., равняващи се на 18,35 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.2.5422 съгласно одобрена кадастрална карта, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., пл. Свобода № 7, с площ от 2584 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, без стар идентификатор, с номер по предходен план: кв.249.1, парцел ІV-1588, при съседи: 63427.2.5015, 63427.2.1587, 63427.2.1617, 63427.2.5640, 63427.2.5641, 63427.2.413. Като основание на подадената молба Т. И. С. се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно, че в нарушение на съответните правила е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Адвокат В. С., процесуален представител на ответниците И. Б. С., С. П. С. и Е. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който е изразила становище за допустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Т. И. С. молба за отмяна, приема следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е узнал за решението, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна се излагат твърдения, че Т. И. С. е узнала за атакуваното решение на 08.09.2015 г., обстоятелство удостоверено с протокола от проведеното открито съдебно заседание по гр. д. № 80/2015 г. на Районен съд – Русе, на което молителката се е явила лично, поради което следва да се приеме, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК, поради което следва да бъде допусната до разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение