Определение № 1834 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 936/2026 г.

ВАСПето отделение17.02.2026 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 42861 от 21.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10543/2025 г. по описа на Административен съд София- град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, представлявана от Председателя Б. Б., чрез служител с юридическо образование М. Райчева, срещу Определение № 42861 от 21.12.2025 г., постановено по адм. дело №10543/2025 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/. С определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Комисията за защита на личните данни срещу Определение № 35999/03.11.2025 г. на АССГ по същото дело. С последното, постановено по реда на чл.197 и сл. от АПК, първоинстанционният съд е отменил Решение №ППН-01-775/29.08.2025 г. на КЗЛД по жалба на Д. З. Т., подадена на 29.09.2025 г., като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалби на Т. от 04.04.2024 г. и от 01.08.2024 г. Решение №ППН-01-775/29.08.2025 г. на КЗЛД е постановено в производство по реда на чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни и с него е обявена жалбата на Д. Т. от 01.08.2024 г. срещу "ХЕПИНЕС"ЕООД -администратор на лични данни за очевидно неоснователна и е оставена без по-нататъшно разглеждане, на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа жалбата срещу горецитираното решение на КЗЛД по общия ред, а не по този, предвиден в чл.197 и сл. от АПК. Моли определението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – Д. З. Т., чрез адв. Колева не ангажира становище по частната жалба срещу Определение № 42861 от 21.12.2025 г., постановено по адм. дело №10543/2025 г. по описа на Административен съд София- град. Постъпил е по делото писмен отговор по частната жалба на КЗЛД срещу Определение № 35999/03.11.2025 г. на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си първоинстанционният съд, позовавайки се на указанията, дадени в разпореждане от 17.12.2025 г. на Председателя на Пето отделение на ВАС, касаещи депозираната частна жалба на КЗЛД срещу Определение № 35999/03.11.2025 г. на АССГ, е приел същата за недопустима. Съдът е посочил, че съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая органът не е страна в административното производство и респективно няма право на жалба срещу определението по чл.200 от АПК, поради което е оставил без разглеждане частната жалба на КЗЛД. Определението е правилно. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 от АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 от АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно разпоредбата на член 27, ал. 1 от АПК страни, участващи в административното производство, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Във фазата на административното производство сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в това производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт. С оглед изложеното административният орган не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 от АПК, какъвто се явява Определение №35999/03.11.2025 г. по адм. дело №10543/2025 г. на АССГ. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

11