Определение № 559 от 26.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2907/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. и Н. Г., М. Николова и К. Н.,Д. М. и Н. Марков,С. М. и П. М.,К. Т. и Т. Т. - ищци в производство по обективно кумулативно съединени искове против ЗАД „ Б. В. Иншуърънс Г. „ ,с правно основание чл.226 КЗ,за обезщетяване на търпими от тях неимуществени вреди от смъртта на техните деца, настъпила по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил,при ПТП от 23.04.2011год..Жалбоподателите атакуват определение № 2248 / 11.08.2015 год. по гр.д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което и в производство по чл.248 ал.1 ГПК, инициирано по молба на същите лица,е отказано изменение на постановеното определение за присъждане разноски в полза на ответното дружество – адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в диспозитива на постановеното въззивно решение,с което е частично уважена въззивната жалба на застрахователя против първоинстанционното решение. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение,като противоречащо на чл. 78 ал.5 ГПК и Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - присъждащо размер надхвърлящ по начало минималния размер на дължимо според същата адвокатско възнаграждение,с оглед уважената част от въззивната жалба на застрахователя,при липса на предпоставки за надвишаването му,с оглед съдържанието на осъществената защита. Ответната страна – ЗАД „ Б. В. Иншуърънс Г. „ - не е депозирала становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав констатира следното: Както от мотивите, така и от диспозитива на въззивното решение е неустановимо присъдените в полза на въззивника – застраховател разноски от 65 590,90 лева какво съизмеряват, доколкото същият е претендирал и възмездяване на държавна такса, а въззивната му жалба е частично уважена.В атакуваното определение също не се съдържат мотиви от които да би било видно спрямо какъв размер на присъдено с решението адвокатско възнаграждение съставът в производството по чл.248 ГПК преценява доводите на молителя относно прекомерност, съответно по какъв размер на действително възмездено с въззивното решение адвокатско възнаграждение,в полза на въззивника,се е произнесъл.Последното не би могло да се изведе единствено от употребата на израза „разноски„,доколкото чл.78 ГПК въвежда възмездяване на такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като самостоятелни понятия, тъй като придържането към това терминологично разделение обективно е предпоставяло присъждане на адвокатско възнаграждение,доколкото и освен държавна такса по обжалването,страната не е понесла други, различни от адвокатското възнаграждение,разноски за производството. Липсата на яснота препятства произнасянето на настоящата инстанция,а е и изрично визирано от жалбоподателите, в п.1 от частната им жалба, което настоящият състав възприема като довод за необходимост от тълкуване,по реда на чл. 251 ГПК. Същото, по аналогия на закона, е допустимо и за определенията, без да е необходимо да са влезли в сила / в този смисъл опр.№ 611 от 28.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 163 / 2010 год. на І г.о. ВКС, опр. № 625 от 22.12.2011 год. по ч. гр.д.№ 571 / 2011 год. на І г.о. на ВКС и др./. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение