Определение № 39 от 28.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 331/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по направено искане от Районен съд гр. Сливен, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, т. 3 НПК – определение от 08.02.2012 г., по нчхд № 1769/2011 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Район ния т съд гр. Сливен правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 3 НПК, т. е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото, този съд не може да образува състав, за разглеждане на н чх д № 1769 /20 11 г., по посочените основания в приложените по делото определения. И скането се явява основателно, тъй като са налице условията на чл. 4 3, т. 3 НПК. Делото, следва да бъде изпратено по подсъдност, за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, с оглед на посоченото основание за отвод от съдиите - Район ен съд гр. Ямбол. Водим от изложеното и на основание чл. 4 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение