Определение № 10916 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Дая Тур“ ЕООД, гр. София, чрез управителя К. М. – лице с юридическа правоспособност, срещу определение № 18773 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5739/2023г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на определение № 9253/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5739/2023 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Прави се искане и за присъждане на разноски по делото. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Софи Център“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Топалов, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че искането на жалбоподателя за допълване на определение № 9253/19.06.2024 г. по адм. дело № 5739/2023 г. следва да се остави без разглеждане, доколкото с това прекратително определение е прието, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 131 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и той няма правен интерес да оспори виза за проектиране № САГ22-ГР00-2161/1/07.10.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, респ. е налице процесуална пречка за разглеждане на спора по същество. Според съда твърдяното от молителя необсъждане на направеното в жалбата искане за прогласяване нищожността на оспорената виза за проектиране, би представлявало процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт, но не и непълнота на произнасянето по жалбата по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК Така постановеното определение е правилно. Видно от съдържанието на подадената от „Дая Тур“ ЕООД молба по чл. 176, ал. 1 от АПК, дружеството е поискало допълване на определение № 9253/19.06.2024 г., с което Административен съд – София град е оставил на основание чл. 159, т. 4 от АПК без разглеждане подадената от него жалба срещу виза за проектиране № САГ22-ГР00-2161/1/07.10.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, без разглеждане, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното в първоинстанционната жалба възражение за нищожност на оспорената виза за проектиране. Така направеното искане за допълване на постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение законосъобразно е прието от съда за недопустимо и е оставено без разглеждане. По реда на чл. 176 от АПК може да се допълни непълен съдебен акт, при който липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по допълнителните искове, свързани с главния спорен предмет. По този ред не може да се иска и да се получи нов резултат, различен от постановения със съдебния акт, чието допълване се иска. В случая определението, чието допълване се иска е с ясно формирана воля на съда по въпроса за допустимостта на жалбата на „Дая Тур“ ЕООД срещу виза за проектиране № САГ22-ГР00-2161/1/07.10.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община. От изложените мотиви в определението, чието допълване се иска, е ясно, че липсва правен интерес за дружеството от оспорването на визата за проектиране поради това, че по делото безспорно се установява, че същото не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Този извод на съда се отнася и до искането за прогласяване нищожността на оспорения акт, доколкото и това искане предполага допустимост, която в случая с оглед характера на административния акт изисква дружеството – жалбоподател, да притежава качеството заинтересованото лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Доколкото съдът е приел жалбата за недопустима изцяло, то и не е било налице непълнота по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, поради и което правилно съдът е оставил без разглеждане молбата на дружеството за допълване на определение № 9253/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5739/2023 г. по описа на Административен съд – София град. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника главен архитект на Столична община за присъждане на разноски за производството, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,