Решение № 124 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 152/2009 г.

Решение № 124 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 152/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Л. срещу Решение № 152 от 14.11.2008 г. по т. д. № 1433/2008 г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решението от 25.04.2008 г. по ф. д. № 376/2007 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по обективно съединените искове на Р. Л. срещу "Р" Е. /представлявано от ликвидатора И. Д. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - може ли да бъде предявен и подържан иск срещу ответник, чието заличаване от търговския регистър вече е постановено към депозирането на исковата молба. В касационната си жалба Р. Л. се позовава на неправилност на въззивния акт, поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация И. Д., действаща в качеството на л. на заличеното търговско дружество "Р." ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 498 ГПК (отм.). Исканията с които Р. Л. е сезирал на 3.07.2007 г. Софийски градски съд са за: 1./ Отмяна на решение № 4 от 1.06.2007 г. по ф. д. № 7369/2002 г. на Софийски градски съд с което е вписано заличаването на "Р" Е. 2./ З. на направеното вписване. Като ответник по ИМ е конституиран "Р" ЕООД. Няма спор, че към датата на депозирането на исковата молба ответното дружество е било з. от търговския регистър, което е отразено и в самата и титулна част. Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявените искове, приемайки, че са недопустими поради липсата на ответна страна по спора. Сезиран с въззивната частна жалба на Л., САС я е оставил без уважение. Състав на ВКС I т.о. е приел, че се касае за неясен петитум, поради което е отменил определенията на САС и СГС и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество, съобразно изменението по п.1 от петитума, депозирано пред него - установяване, че с решение № 4 от 1.06.2007 г. по ф. д. № 7369/2002 г. на Софийски градски съд недопустимо е вписано заличаването на "Р" Е. Софийски градски съд е отхвърлил така предявените искове. Състав на Софийския апелативен съд е счел, че предявените срещу з. търговско дружество искове са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по тях. В мотивите на решението си е отбелязал, че твърденията в обстоятелствената част на исковата молба не съответстват на тълкуването относно "недопустимост на вписването", съдържащо се в ТР № 1/2002 г. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Принципно правилно е становището на съдилищата, че когато търговското дружество е з. от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Новелата на чл. 273, ал. 2 ТЗ касае само тясната хипотеза на дружество, което е з. след проведена ликвидация, но в този случай, законът не предвижда възстановяване правосубектността на дружеството, а единствено - назначаване на л., който да извърши само действията, обслужващи ликвидационното производство. Т.е. в едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В конкретния случай, обаче, не се касае за същински исков процес, а по-скоро за "процес относно процеса", доколкото искането към съда е за установяване порок на самото заличаване. Т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие. По допустимостта на самия иск, предявен срещу заличеното дружество, следва да бъде взето предвид следното: Заличаването на вписано в търговския регистър обстоятелство, по правната си характеристика съставлява подвид на вписването. Т.е. ако би се възприела тезата на въззивния съд, по отношение на това вписване установителният иск не би могъл да бъде проведен и то би било изключено от обсега на проверката, посочена в ТР № 1/2002 г. Такова становище не би могло да бъде споделено. Заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес т.е. с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му - ще бъде възстановено правното му положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаване ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в регистъра. Що се касае до доводите и възраженията, свързани с петитума на иска и допустимостта на изменението му, дори такива недостатъци да биха били налице, произнасянето по този въпрос е преклудирано с оглед предходното произнасяне на състава на I т.о. на ВКС. Неправилно въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2002 г., тъй като становището му е в противоречие с цитираното тълкувателно решение. С него ВКС е приел, че порок на вписването (недопустимост или нищожност, както и несъществуване на вписаното обстоятелство), може да бъде установен по исков ред, чрез провеждането на иск с правно основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 498 ГПК (отм.) при наличието на правен интерес. Дали твърдяните от страната обстоятелства обуславят порока "недопустимост на вписването" или не, това е въпрос по основателността на иска, а не е предпоставка за неговата допустимост. Както бе посочено по-горе, произнасянето по допълнително заявения петитум е обвързващо с оглед влязлото в сила определение по ч.т.д. № 317/2007 г. на ВКС - ТК, състав на I т.о. Неправилната преценка на състава на САС относно допустимостта на иска е обусловила липсата на произнасяне по съществото на спора. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по основателността на жалбата на Р. Л. При новото разглеждане,САС ще следва на основание чл. 294, ал. 2 ГПК да се произнесе и по направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.