Определение № 4319 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово против определение № 301 от 20.03.2025 г. по гр. д. № 588/2024 г. на Окръжен съд – Габрово (ОС – Габрово), I състав, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 24 от 17.02.2025 г. в частта за разноските като ПРБ е осъдена да заплати на В. Б. И. сумата от 2 000 лв., направени разноски за въззивната инстанция. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска то да бъде отменено. Ответникът В. Б. И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат въззивният състав е установил, че с решение № 24 от 17.02.2025 г., постановено по делото, е потвърдено решение № 468 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 732/2024 г. на Районен съд – Габрово, с което са уважени предявените от В. Б. И. против ПРБ искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Приел е, че с решението си съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, които са поискани с отговора на въззивната жалба, подаден от В. Б. И.. Съобразил е също така, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от ответника по жалба, в размер на 2000 лв. Доколкото въззивната жалба на ПРБ не е уважена, решаващият състав е обосновал извод, че в полза на ответника по жалбата се дължат направените разноски за втората съдебна инстанция, които възлизат на 2000 лв. Обжалваното определение е правилно. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция ( чл. 81 ГПК ). Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Т. е. при потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, която се атакува с жалба от насрещната страна, за защитата си срещу нея другата страна по спора има право на разноски, съразмерно (пропорционално на) уважената част от иска/исковете. В настоящия случай видно от данните по делото въззиваемата страна в производството В. Б. И. своевременно е направил искане за присъждане на разноски с отговора на въззивната жалба, към който са приложени адвокатско пълномощно (по силата на което адв. М. черпи представителни права за ответника по жалба И. в производството пред ОС – Габрово) и договор за правна защита и съдействие. Предмет на последния е изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОС – Габрово срещу договорено адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Съобразно изхода на въззивното производство, жалбата на Прокуратурата е оставена без уважение и обжалваното първоинстанционно решение, с което тази страна е осъдена да заплати обезщетение за вреди от деликт, е потвърдено в цялост, респ. за въззиваемата страна е възникнало право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в пълен размер – така, както са сторени и претендирани. Следва да се посочи още, че неоснователно в жалбата се твърди, че присъдените разноски са прекомерни като размер, доколкото възражението за прекомерност е заявено от ПРБ за първи път в настоящото производство и е преклудирано. Съгласно разясненията, дадени с т. 3 и т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС ( определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на I г. о. и др.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, като след този момент възражението за прекомерност е преклудирано. От друга страна, доводите в частната жалба, че произнасянето по въпроса относно размера на разноските във въззивното производство е обусловено от резултата по подадената касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение, са ирелевантни в случая и не променят крайния резултат, доколкото касационно обжалване на решението на въззивния съд не е допуснато. Предвид изложеното, като е процедирал по посочения начин, ОС – Габрово е постановил законосъобразно определение за реализиране отговорността за разноските, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,