Определение № 4886 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4937/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. В., чрез адв. М.П., против въззивно решение № 1335/09.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 786/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260230/18.01.2022 г. по гр. д. № 12188/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 17 078,76 евро - неплатена главница по договор за банков кредит от 28.07.2009 г., ведно със законната лихва считано от 29.06.2012 г. до окончателното изплащане; 3096,90 евро - договорна лихва за периода 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г.; 413,52 евро - наказателна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г., както и сумата 2005,37 лв. - разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2012 г. по гр. д. № 34099/2012 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 20147860400412 г. на ЧСИ М. М., поради изтекла погасителна давност и са присъдени съдебни разноски. Постъпила е молба с вх. № 17373/14.10.2024 г.,от касатора – ищец,чрез адв.М.П.,в която се сочи,че се иска прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявените искове на основание чл. 232 ГПК. Ответника по касация – „ЕОС Матрикс“ ЕООД ,чрез пълномощника си гл.юрисконсулт М.М., в предоставения срок за отговор, е заявил изрично съгласие с оттеглянето на исковете. Волеизявлението за оттегляне на исковете е направено от ищеца чрез процесуалния му пълномощник – адв. М.П., като съдът констатира, че в приложеното по делото пълномощно за адв. П., изрично е отразено, че има правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително за оттегляне на иска. Съдът намира, че следва да уважи молбата, тъй като изхожда от изрично упълномощен адвокат, който е процесуален пълномощник на ищеца и съдържа изявление за оттегляне на иска. Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключването на първото заседание по делото. В настоящия случай оттеглянето на иска е предприето едва пред касационната инстанция, т. е. след изтичането на гореуказания срок, но е налице изрично съгласие на ответника, изразено в депозираното на 25.10.2024 год. становище. С оглед десезирането от спора, съдът следва да прекрати производството по делото, като обезсили постановените от двете съдебни инстанции решения по аналогия от текста на чл. 233, изр. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 232 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.