Определение № 1562 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 643/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н., срещу разпореждане № 89 от 29.01.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 577/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната частна касационна жалба срещу определение № 428/27.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 577/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдиите от състава и е потвърдено определение № 1136/15.11.2024 г. по ч.гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. А. Н. против определение № 2383 от 11.10.2024 г. по гр.д. № 2867/2023 г. на Районен съд – Казанлък и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи, че определението на апелативния съд, срещу което е подадена частната касационна жалба, подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като прегражда делото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Н. А. Н. е предявил пред Районен съд – Харманли искова претенция срещу Районен съд – Харманли за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5100 лв. Поради последователни отводи на съдиите от съдебния район делото е прекратено и препратено по компетентност на Районен съд – Казанлък. На ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба и му е предоставена правна помощ. Подадена е уточняваща искова молба, постъпил е отговор от ответника, а по-късно искът е увеличен. С молба от 09.10.2024 г. ищецът е заявил, че оттегля исковата молба на основание чл. 232 ГПК. В открито съдебно заседание от същата дата Н. не се е явил лично, а вместо него се е явил служебният му защитник адв. М., която поддържа оттеглянето на исковата молба и отправя молба до съда да се вземе предвид становището на ответната страна с оглед разпоредбата на чл. 232 ГПК, тъй като същата не изпраща представител в съдебното заседание. С писмено становище от 11.10.2024 г. ответникът е изразил съгласието си с оттеглянето на иска. С оглед направените изявления с определение № 2383 от 11.10.2024 г. районният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска. Срещу този акт ищецът е подал жалба, която е оставена без разглеждане с определение № 1136/15.11.2024 г. по ч.гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора с мотиви, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на определението на районния съд. Актът на окръжния съд е обжалван пред Апелативен съд – Пловдив, който го е потвърдил, като е посочил, че ищецът е постигнал целения от него резултат с оттеглянето на иска – прекратяване на производството, и би имал интерес от обжалване на прекратителното определение само ако са налице пороци на волята му за оттегляне на иска, или при прекратяване на делото на друго основание, каквито не се констатират. Апелативният съд е указал, че определението му е окончателно и не подлежи на обжалване. Срещу определението на апелативния съд Н. е подал частна жалба от 06.01.2025 г. Същата е върната като недопустима с разпореждане № 89 от 29.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 577/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, в което се сочи, че с постановяване на обжалвания акт е осъществен в цялост редът за упражняване на инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло доводите в обжалваното разпореждане. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). В случая Районен съд – Казанлък е постановил определение, с което е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска. Това определение като преграждащо подлежи на обжалване пред въззивния съд – в случая Окръжен съд – Стара Загора. С постановеното от окръжния съд определение частната жалба срещу първоинстанционния акт е оставена без разглеждане. Тъй като и това определение е преграждащо, то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд – в случая Апелативен съд – Пловдив. С оглед задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК, определението на апелативния съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Следователно с постановяването на определението на апелативния съд инстанционният контрол по делото е изчерпан. Предвид изложеното, атакуваното в настоящото производство разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,