Определение № 2609 от 17.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1827/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], за изменение в частта за разноските на определение № 1200 от 27.04.2026 г. по т.д. № 1827/2025 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 79 от 30.04.2025 г. по в.т.д. № 65/2025 г. на Бургаски апелативен съд и е осъден молителят да заплати на адвокат С. Ч. сумата 1500 евро - адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК, срещу касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, на Г. Д. Х., ЕГН: [ЕГН] и Е. Д. К., ЕГН: [ЕГН]. Твърди се, че на ищците е заплатено обезщетение в размер на по 100 000 лв., поради което не може да бъде прието, че са материално затруднени лица и възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не им се дължи. Като допълнителен аргумент се изтъква и прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените по него от адвокат Ч. правни действия. Иска се отмяна на определението по реда на чл. 288 ГПК в частта за разноските, а в условията на евентуалност - намаляване на присъденото по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение до размера от 300 евро. Лицата на насрещната страна Г. Д. Х. и Е. Д. К. в писмено становище оспорват направеното искане за отмяна/изменение на определението по реда на чл. 288 ГПК, с аргументи за правилност и законосъобразност на преценката на съдебния състав относно размера на присъденото възнаграждение. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, намира, че молбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. С определение № 1200 от 27.04.2026 г. по т.д. № 1827/2025 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 79 от 30.04.2025 г. по в.т.д. № 65/2025 г. на Бургаски апелативен съд, като е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на адвокат С. Ч. сумата от 1500 евро - адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК, срещу касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, на Г. Д. Х. и Е. Д. К.. При постановяване на определението съдебният състав е аргументирал извода си относно размера на дължащото се на адв. Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА от 1500 евро, като са взети предвид подлежащите на преценка в случаите, като процесния, обстоятелства - защитаван материален интерес, действителна фактическа и правна сложност на делото, вид и брой на извършените процесуални действия - подаване на отговор на касационната жалба от ЗК „Лев инс“ АД, но без осъществяване на защита в открито съдебно заседание. С оглед на надлежно извършената преценка на гореизложените обстоятелства в конкретния случай, настоящият съдебен състав счита, че не следва да изменя размера на вече присъденото адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и искането за отмяна на определението в частта му за разноските, поради изплатени на физическите лица на противната страна по делото, обезщетения за неимуществени вреди, доколкото последващото сключването на договор за предоставяне на правна помощ, изплащане на такива обезщетения, не съставлява основание да бъде отказано предоставянето на правна помощ, при условията на ЗА, когато са налице условията за това. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,