Определение № 8526 от 20.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 250 АПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. В. от гр.София срещу разпореждане №1430/07.08.2025г. по адм. дело № 868/2025 г. на Административен съд – София област /АССО/, с което е отхвърлено искане с вх.№ 4968/06.08.2025г. по описа на АССО на лицето, с което на основание чл. 250, ал. 1 от АПК се оспорват действия на СЕМ, обективирани в Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ за обявяване на нова процедура по избор на генерален директор на БНТ. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила /съдът не е предприел действия по изследване на обстоятелствата, свързани с жалбата/, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Смята, че щом решението, с което се обявява процедура за избор на генерален директор на БНТ не представлява индивидуален административен акт, според изричната норма на чл. 21, ал. 5 АПК, то действията по откриване на процедурата, обективирани в него са фактически. Освен това, имало друга предходна неприключила процедура. Ответникът – Съветът за електронни медии /СЕМ/, в писмен отговор оспорва частната жалба, като посочва, че тя е недопустима, неоснователна и и недоказана. Лицето нямало правен интерес от оспорване на действията, тъй като самото то можело да участва в новообявения конкурс. В допълнение, посочените действия не са били фактически, а правни. Неотносими били останалите доводи на жалбоподателката за наличие на висяща предходна процедура, защото касаели правилността незаконосъобразността на решения на СЕМ, а не действия на органа. Върховният административен съд, тричленен състав на Втора колегия, Седмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, доколкото същата е инициирала производството пред съда и е получила съдебен акт, препятстващ по-нататък защитата на правата й. Спазен е срокът за обжалване и жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по адм. дело № 868/2025 г. по описа на АССО е образувано по искане с вх.№ 4968/06.08.2025г. по описа на АССО, на И. Д. В. от гр.София, с което на основание чл. 250, ал. 1 от АПК са оспорени действия на СЕМ, обективирани в Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ. С това решение е обявена нова процедура по избор на генерален директор на БНТ. Жалбоподателката е поискала от съда да постанови разпореждане за прекратяване на обявената нова процедура по избор на генерален директор. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, като е установил, че е прекратена процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с решение на СЕМ № РД-05-39/05.05.2022г., поради липса на избран генерален директор на три поредни заседания на СЕМ, като е допуснато предварително изпълнение на това решение и с пет гласа „за“ е обявена процедура за избор на генерален директор на БНТ, като е допуснато предварително изпълнение на това решение. Във връзка с описаните решения в Административен съд – София – област са образувани следните дела: ч.адм.д. № 814/2025г., ч.адм.д. № 815/2025г., ч.адм.д. № 820/2025г., ч.адм.д. № 821/2025г., адм.д. № 809/2025г., адм.д. № 850/2025г. и адм.д. № 863/2025г. Съдът не е посочил имат ли връзка с настоящото оспорване. АССО е оставил без разглеждане жалбата, като се е мотивирал с това, че жалбоподателката търси защита от фактически действия, а всички описани от нея - обявяване на процедура по избор на генерален директор на БНТ с Решение №РД-05-70 от 15.07.2025 г. и позоваването на Решение №РД-05-159/18.10.2016 г., представляват правни такива. Чл. 25, ал. 5 АПК, посочва, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. На обжалване по реда на АПК следва да подлежи крайният акт, с който завършва тази административна процедура за избор на генерален директор на държавното предприятие. Съдът е цитирал и Определение № 351 от 12.01.2024г. по адм.д. № 10176/2023г. на VI отд. на ВАС в този смисъл. След като не са налице фактически действия, използванията от жалбоподателката ред за защита според първоинстанционният съд е недопустим. Намерил е и второ основание за недопустимост на жалбата – липса на правен интерес. Съдът се е мотивирал с факта, че жалбоподателката е могла да подаде документи и да участва в новата процедура, поради което за нея не съществувал правен интерес от оспорване на актовете и действията на СЕМ. Определението е правилно само по една част от изложените мотиви. На първо място, жалбоподателката има правен интерес от оспорване на актове и действия на административния орган. Той произтича не от възможността й да участва в новообявената конкурсна процедура, а от факта, че производствата по оспорване на предходната не са приключили /вкл. съдебните/. Именно от факта, че в предходната процедура тя е била участник и съществува хипотетична възможност да спечели, както делата, така и конкурса, за нея произтича правен интерес от оспорване на засягащи я актове и действия на СЕМ. В този смисъл са неправилни аргументите на АССО за наличие на второ основание за недопустимост на жалбата. Правилен и обоснован обаче е изводът на съда за наличието на първото основание, а именно – недопустимост на избрания от лицето правен ред за защита. Необоснован е аргументът на частната жалбоподателка, че щом решението, с което се обявява процедура за избор на генерален директор на БНТ не представлява индивидуален административен акт, според изричната норма на чл. 21, ал. 5 АПК, то действията по откриване на процедурата, обективирани в него са фактически. Описаните действия, срещу които се търси защита са правни, тъй като представляват волеизявления на държавен колективен орган в рамките на неговите правомощия. В този смисъл, взетото решение за откриване на процедурата представлява административен акт. Не всички административни актове и правни действия обаче, подлежат на оспорване. Такива са само индивидуалните, общите и подзаконовите нормативни актове. Решенията от вида на оспореното по същността си слагат началото на едно състезателно производство. Доколкото не е налице специална законова норма, която в унисон с чл. 21, ал. 5 АПК да позволява оспорването им, то подадените срещу тях жалби и исканата защита под формата на фактически действия е недопустима. Именно поради тази причина е и оставена без разглеждане жалбата, което настоящата инстанция намира за правилно. Не е било възможно и необходимо извършването на други действия от съда при наличието на процесуално недопустима жалба. Обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.