Определение № 1707 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1047/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. С. С. срещу определение №957 от 07.04.2025 г. по в.гр.д.№1183/2024 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на адвокат Г. С. С. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1161 от 15.11.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане по реда на чл.38, ал.2 ЗА на възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на още 893 лв. с ДДС. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че въззивният съд в противоречие с даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, е определил размера на дължимото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 1200 лв. с ДДС, без да изложи каквито и да е мотиви защо в случая нормата на чл.101 ДФЕС е била нарушена с искането за определяне на справедливо възнаграждение. Ответната страна по жалбата ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е посочил, че с оглед формираната то ВКС практика, нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Изложил е съображения, че при определяне на адвокатското възнаграждение в постановеното по делото решение е съобразил направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, фактическата и правна сложност на делото, видът и количеството на извършената работа от процесуалния представител и е определил възнаграждение в размер на 1200 лв. с вкл. ДДС. Определението е правилно. След постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., е формирана многобройна практика на ВКС съобразно която предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА и при произнасянето по възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, интересът и видът и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е осъществил преценка на предмета на делото (иск по чл.432, ал.1 КЗ), на фактическата и правната му сложност (спорен въпрос пред въззивния съд е бил единствено този, свързан с размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди), на обжалвания интерес (90 000 лв.) и на извършените от процесуалния представител на ищцата действия (изготвяне на въззивна жалба и явяване в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание), респективно наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а определението като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение