Определение № 620 от 08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 228/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответницата И. С К срещу Решение № 488/17.10.2013г. по в.т.д.№ 727/2013г. на Пловдивския АС, с което след отмяна на решение по т.д.№ 429/2012г. на Пловдивския ОС е обявен за нищожен поради липса на форма, сключения на 10.01.2011г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с който ответницата е продала на ищеца Б. Ф. А. притежаваните от нея всички дялове от капитала на [фирма], [населено място]. Със същото решение касаторката е осъдена да върне на А., на основание чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД, заплатената от него стойност на дяловете. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заличаване на вписванията по партидата на дружеството, отразени вследствие на същия договор и производството по делото по този иск е прекратено. С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за уважаването на исковете на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Изразява се несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че ответникът е напълно неграмотен, поради което за спазването на формата на договора по чл.129,ал.2 ТЗ е било необходимо поставяне на отпечатък от палеца му. Поддържа се, че е приложена и неотносима правна норма-вместо тази на чл.589,ал.2,изр. първо ГПК съдът е въвел изискването на чл.579,ал.1 ГПК и чл.589,ал.2, изр.второ ГПК за изписване имената на участващите лица. Според касаторката, апелативният съд не е съобразил спецификата на хипотезата, в която лицето макар да е неграмотно, може да се подпише и по този начин да потвърди изразената си воля за сключването на договора по чл.129,ал.2 ТЗ, чийто текст е одобрен от него, след като му е бил прочетен от нотариуса, видно от отразеното удостоверяване. Изложени са и доводи за допуснати от съда процесуални нарушения – отказ да бъдат събрани доказателства по твърдението, че ищецът е грамотен и сам е провел цялата процедура по регистрацията на промените, вследствие на прехвърляне на дружествените дялове пред А.. В исковата молба, предявена срещу насрещната страна по договора по чл.129,ал.2 ТЗ, ищецът Б. А. е твърдял, че е неграмотен, не може да чете и пише, не разпознава буквите. Поради това при извършеното на 10.01.2011г. нотариално удостоверяване на подписа му под договора за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на [фирма], [населено място], е следвало по реда на чл.579,ал.2 ГПК във вр. с чл.189,ал.1 ГПК, да постави вместо подпис отпечатък от десния палец. Това изискване за форма не било спазено - ищецът положил подпис, а нотариусът игнорирал законовата разпоредба като направил отметка: „текстът бе прочетен на лицето и след одобрението му се подписа от него“, без да изследва и отрази, какво е наложило това прочитане-дали защото лицето е неграмотно, незрящо или не разбира български език. С тези фактически твърдения е обосновано искането за прогласяване на основание чл.26,ал.2 във вр. с чл.579,ал.2, вр. с ал.1 и чл.189,ал.1 и чл.576 ГПК за нищожен договорът за прехвърляне на дружествените дялове, искането за заличаване на вписаните промени в ТР по партидата на дружеството, отразени на основание нищожния договор, и за осъждането на ответницата да върне на ищеца стойността на заплатените от него дружествени дялове. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че дори твърдяният факт, че ищецът е неграмотен да бъде доказан, за да се приложи правилото за поставяне на отпечатък от палец вместо подпис, законът изисква наличието на причинна връзка-неспособността да бъде положен подпис да е вследствие на неграмотност. Мотивирал е, че е възможно едно лице да е неграмотно и въпреки това да може да постави ръкописен подпис и нормата на чл.579,ал.2 ГПК изисква приложението на чл.189 ГПК именно в тези случаи-когато поради неграмотност лицето не може да се подпише. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, позовавайки се на представените доказателства /писмо на Регионалния инспекторат по образованието, че ищецът, роден 1987г., не се е обучавал в училище през учебната 2011/2012г. и показанията на разпитана свидетелка, че ищецът не може да чете и пише/, че поради неграмотност А. не е могъл да се подпише пред нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите. Изложил е съображения, че този факт нотариусът е бил длъжен да установи, тъй като за него е съществувало и задължението след прочитане на акта и одобрението му от участващите, да изиска те да изпишат пълното си име и тогава да потвърдят подписа си. Посочено е, че в случая такова изписване, в съответствие с изискванията на чл.579,ал.1 ГПК и чл.580,т.6 ГПК липсва, както и не е положен пръстов отпечатък съобразно правилото на чл.579,ал.2 във вр. с чл.189 ГПК. Прието е, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен поради неспазена форма, и поради основателността на установителния иск след да бъде уважен и искът за връщане на даденото по нищожния договор. Съставът на ВКС намира, че в съответствие със задължението си по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГКТ и т.10 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОС на ГК, да следи служебно за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, следва да допусне касационния контрол за преценка допустимостта на въззивното решение в частта за уважаването на исковете. Решението в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото по искането за заличаване на вписванията в ТР не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. При депозиране на касационната жалба касаторката е заплатила държавната такса по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифа № 1 на МП и следва в едноседмичен срок от уведомлението да внесе таксата по т.2, възлизаща на 100 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.