Определение № 3278 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5262/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С частна жалба вх. № 20606/18.09.2023 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), а сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) обжалва решение № 1107/04.09.2023 г. по гр.д. № 2433/2021 г. в частта, с която Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 260039/28.03.2022 г. по гр.д. № 513/2018 г. на Софийски окръжен съд с отказ да измени първоинстанционното решение по осъждането на КПКОНПИ (сега КОНПИ) да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) 22 091.66 лв. – държавната такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Към искането по частната жалба, по която е образувано ч.гр.д. № 5262/2023 г., следва да се разгледа и искането по касационна жалба вх. № 22747/12.10.2023 г. на КПКОНПИ (сега КОНПИ), по която е образувано гр.д. № 5263/2023 г. по описа на Върховен касационен съд срещу въззивното решение № 1107/04.09.2023 г. по гр.д. № 2433/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта по осъждането на КПКОНПИ (сега КОНПИ) да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) 11 045.80 лв. – държавната такса по чл. 18, ал. 1 от Тарифата. Двете искания на КОНПИ са с характеристика на частна жалба срещу въззивното решение в частта по разноските/по държавните такси. Към момента, в който са направени, въззивното решение не е влязло в сила. Помежду им има връзка. Поставят един и същ въпрос – при неоснователност на иска по чл. 62 ЗОПДНПИ дължи ли КОНПИ държавна такса съответно за разглеждането на делото пред първата и пред втората инстанция. По тях компетентен е Върховния касационен съд и следва да ги разгледа в общо (аналогия от чл. 213 ГПК) по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (т. 24 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Гр.д. № 513/2018 г. е образувано пред Софийски окръжен съд по искане на КОНПИ на основание чл. 62 и чл. 62, вр. чл. 72 ЗОПДНПИ от ответника П. А. И. да се отнеме в полза на държавата имущество на стойност 552 291.50 лв. С първоинстанционното решение искането е отхвърлено и на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) Комисията е осъдена да заплати държавната такса от 22 091.66 лв. – 4 % от цената на иска. Комисията е поискала по реда и при условията по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд да отмени решението в частта по държавната такса, но с определение от 28.03.2021 г. първостепенният съд е отхвърлил молбата. Първоинстанционното решение, заедно с определението по чл. 248 ГПК, са обжалвани от КОНПИ и пред Софийския апелативен съд е образувано гр.д. № 2433/2021 г. С въззивното решение са потвърдени първоинстанционното решение и определението по чл. 248 ГПК, а Комисията е осъдена за заплати държавната такса от 11 045. 80 лв. – 2 % от обжалваемия интерес. Въззивното решение е обжалвано пред Върховен касационен съд, включително в частта по държавните такси по разглежданото дело пред първата и втората инстанция. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение по гр.д. № 5263/2023 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение и е влязло в сила, а в настоящото частно производство е висящ въпросът, дължи ли Комисията държавните такси. Както е изяснено в определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г., IV г.о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по исканията за отнемане на имущество в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД (отм.), е неоснователно – тази практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична разпоредба чл. 157 ал. 2 ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, идентична с приложимата по делото разпоредба на чл. 78 ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.). От тях следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса за разгледаното по същество дело. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, респ. на чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ (отм.) следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че с крайния акт, с който производството завършва, искът е отхвърлен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително (о пределение № 2366/02.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г., ІІІ-то ГО, ВКС и цитираните в него други). Същото е приел и въззивния съд, поради което искането за неговата отмяна в частта по държавните такси е неоснователно. При тези мотиви, съдът