Решение № 11770 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2014 г.

Решение № 11770 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново срещу Решение № 670/20.12.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 635/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт / РА/ № 151202140/18.03.3013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 261/13.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда за неустановеност на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи не е съобразен с констатираното превишение на разходите над приходите на ревизираното лице към месец януари 2007 г. Навежда довода, че съответствието на разходите с приходите на годишна база е ирелевантно за приложението на особения процесуален ред за облагане по аналог, като в подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ганчо Николов Досев от гр. Плевен, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Ревизионен акт /РА/ № 151202140/18.03.3013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 261/13.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с които за Ганчо Николов Досев е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 4265, 88 лв., ведно с осигурителни вноски за ДОО в размер от 523,59 лв., за ДЗПО - УПФ в размер от 147,73 лв. и за ЗО в размер от 177,29 лв. със съответните лихви за забава върху тях. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционият съд е приел от фактическа страна следното: Установеното с РА данъчно задължение е определено на базата на данъчна основа, формирана по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на установените разходи над декларираните и получени доходи от ревизираното лице за финансовата 2007 г. След отчитане на относимите изискванията на чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, 14, 15 и т. 16 от ДОПК ревизиращите са изготвили баланс на паричния поток, въз основа на който е прието, че е налице недостиг на разполагаеми в брой средства за м. 01.2007 г. в общ размер от 18 135,69 лв. и за м. 02.2007 г. в размер от 487,38 лв. или сумарен недостиг в размер от 18 623,07 лв. Тази сума е квалифицирана като подлежащ на облагане доход, представляващ част от общата годишна данъчна основа и след съобразяване на получените от лицето трудови възнаграждения, дължимите (внесени и установени с РА) задължителни осигурителни вноски е формирана годишна данъчна основа в размер от 29 934, 88 лв. и следващият се на основание чл. 48 от ЗДДФЛ данък върху нея от 6500,37 лв., от който внесен - 2234,49 лв. и установен за довнасяне - 4265, 88 лв. Съпоставяйки насрещните тези на страните, първоинстанционият съд е приел, че между тях не са спорни размерите на началното салдо за 2007 г. и на установените разходи, а спорът се концентрира върху стойността на приходите на ревизираното лице. Във връзка с твърдението му за получено дарение в размер на 8000 евро, решаващият състав е обсъдил в съвкупност относимите към представения договор за дарение писмени доказателства, ведно със събраните от дарителя свидетелски показания и след като не е кредитирал същите е достигнал до заключение за неустановеност на предаването на посечената сума. Независимо от горното, съдът е счел, че събраните в хода на ревизията доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като изготвеният баланс на паричния поток на лицето на годишна база не установява несъответствие между разполагаемите и разходваните средства. Преценил е, че констатираното превишение на разходите спрямо приходите за два месеца от ревизирания данъчен период не обосновава извод за осъщественост на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с оглед на което е формирал извод за незаконосъобразно определяне на данъчната основа по приложения особен ред, респективно- за незаконосъобразност на обжалвания РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че изводът за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обусловен от установяването на недостиг на парични средства към определен момент от ревизирания период. Граматическото, логическото и систематичното тълкуване на визираната норма сочи, че хипотезисът й предвижда изискуемото се несъответствие да е "за" ревизирания период, а нормата на ал. 4 уточнява, че за "съответния период", за който са установени обстоятелствата, органът по приходите определя основата за облагане с данъци. Тя се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а те целят определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава. Именно поради това при нейното установяване определящ е видът на облагането, а при подоходното облагане облагаема е общата годишна данъчната основа, базирана на годишния облагаем доход. Аргумент за това следва от разпоредбите на чл. 17 и чл. 48 ЗДДФЛ, съдържащ се в глава десета, озаглавена "Годишно облагане", които в качеството си на материалноправни норми е следвало да бъдат съобразени от органа по приходите в производството по особения ред по чл. 122 от ДОПК. Той е относим само към размера на облагаемата данъчна основа, но не дерогира приложимостта на съответния материалния закон. ЗДДФЛ не предвижда месечна облагаема основа, а само годишна такава, поради което като е приел, че хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК касае целият данъчен период, предвиден в приложимия материален закон, а не констатирано несъотвествие в рамките на два месеца от него, първоинстанционният съд е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. След като съставеният паричен поток на ревизираното лице за данъчната 2007 г. не установява недостиг на разполагаемите средства спрямо разходваните, то правилно решаващият състав е счел, че събраните доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и презумптивната вярност на констатациите в РА е оборена. Достигайки до извод за неговата незаконосъобразност и отменяйки същия, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение