Определение № 584 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение12.10.2011 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 27.05.2011г.по гр.дело № 85/11г.на Окръжен съд-Монтана. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. К. срещу определението от 27.05.11г.по в.гр.дело № 85/11г.на Окръжен съд-Монтана.С него е изменено въззивното решение от 15.04.11г.,постановено по същото дело в частта за разноските,като е отменено в частта,с която Т. К. К. е осъден да заплати на [община] направените разноски пред въззивната инстанция за сумата над 300 лв до пълния присъден размер 385.10 лв. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба [община] не заявява становище. След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение съдът е приел,че с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемият Т. К. дължи на въззивника [община] направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Изменил е въззивното решение като го е отменил в частта по отношение на присъдените в тежест на Т. К. разноски за заплатена държавна такса по въззивната жалба на Общината в размер на 85.10 лв. Определението е правилно.Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/чл.359 КТ/.Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството / за свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства,както редовните ,така и извънредните,но касае задължението на работника или служителя към съда.Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото,когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.