Определение № 363 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4182/2013 г.

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на определение № 323 от 21.06.2013г.по ч.т.д. 411/13 на Варненски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното: Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на исканата отмяна, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил определението на Разградски окръжен съд, с което в производство по чл.389 ГПК е било допуснато обезпечение на искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от [община]. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При произнасяне по правилността на постановеното от Разградски окръжен съд определение, третиращо допускане на обезпечение, съставът на Варненски апелативен съд не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото. Затова и определението, предмет на настоящата отмяна не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. Освен това спрямо него не са приложими и лимитивно очертаните основания по чл.303, ал.1 ГПК. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 и 2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение