Решение № 13542 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2011 г.

Решение № 13542 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Б., против решение № 1502 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 1671 от 2009 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен ревизионен акт № 280900155 от 3.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Я., потвърден с решение № РД-10-279 от 6.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Б., за допълнително начислен ДДС в размер на 73 359,10 лв. и лихви в размер на 41 779,18 лв. за данъчния период месец 06.2005 г. и в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати разноски в размер на 3210 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. С. Е., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Бургаския административен съд по жалба на Т. С. Е. от гр. Я. е отменен ревизионен акт № 280900155 от 3.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Я., потвърден с решение № РД-10-279 от 6.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Б., с който на ревизираното лице са определени задължения за ДДС в размер на 73 359,10 лв. и съответните лихви за данъчния период м. 06.2005 г. на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) в резултат на извършена ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с договор за прехвърляне на предприятие от 22.06.2005 г. ревизираното лице в качеството си на ЕТ "Т.-Т. Е." е прехвърлил предприятието си на М. Л. Ц. в качеството му на ЕТ "МД-Корпорейшън-М. Ц." - гр. Я., в състоянието, в което се намира към датата на прехвърлянето, с всички активи и пасиви към тази дата, включително правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Я., к-с "Хале", за сумата от 270 000 лева. Прехвърлянето на предприятието е вписано с решение на Ямболския окръжен съд на 27.06.2005 г. В хода на ревизията правоприемникът ЕТ "МД-Корпорейшън-М. Ц." е представил на ревизиращите органи по опис всички получени от ЕТ "Т.-Т. Е." документи, с изключение на аналитични партиди, количествени и стойностни показатели и салда по счетоводни сметки от група 30 "Стоки и материали", както и протоколи за брак на СМЦ. В представеното от М. Ц. обяснение е посочено, че е извършена инвентаризация на стоките и е установена наличност на стоки в размер на 12 447,12 лева. В съдебното производство от страна на ТД на НАП - Б., са били представени оригинал на инвентаризационен опис от 31.05.2005 г. за извършена цялостна инвентаризация на стопанските средства на ЕТ "Т.-Т. Е." на стойност 373 919,64 лв., както и протокол от извършено от служители на ЕТ "Теди" преброяване на налична стока от 26 - 27.06.2005 г., с приложени разпечатки на стоките по вид, брой, единична цена и стойност, като общата сума възлиза на 12 447,12 лева. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че незаконосъобразно органът по приходите е преминал към извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, с оглед обстоятелството, че не са били налице хипотезите на чл. 122, ал. 2, т. 4 и 7 от ДОПК. Според съда, единствено фактът, че не е представена аналитична отчетност на сметка 204 "Стоки", не е основание да се обоснове извод, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на данъчните задължения, при отсъствието на извършена преценка дали въз основа на останалите документи могат да бъдат установени задълженията. В хода на ревизията е установено, че първичните счетоводни документи отговарят на законовите изискванията. Според съда липсата на аналитична отчетност на сметка 304 "Стоки" би могла да бъде преодоляна чрез анализ и съпоставка на данните, отразени в първичните счетоводни документи и в отчетните регистри по ЗДДС. П. отношение на обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК съдът в мотивите си е посочил, че органът по приходите изобщо не е извършил съпоставка между получените от жалбоподателя приходи и имуществото, придобито през периода, което да обоснове несъответствие между тях. По отношение на констатираната в хода на ревизията липса на стоки към 22.06.2005 г. в размер на 366 795,50 лв., довела до определяне на задължение по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, е посочено, че размерът на липсите е установен от органа по приходите като разлика в декларираната отчетна стойност на наличните стоки, посочени в счетоводния баланс, представен пред ТД на НАП - гр. Я., при извършена ревизия на правоприемника на предприятието, съставен от правоприемника при приемане на предприятието инвентаризационен опис и оборотна ведомост. Съдът е изложил съображения, че използваният начин за установяване на размера липсите е в противоречие с изискванията на § 1, т. 10 от ДР на ЗСч., който определя целта на инвентаризацията, а именно установяването към определена дата на наличните активи и пасиви. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е констатирало, че към датата на договора за прехвърляне на предприятие от 22.06.2005 г. няма данни за извършена физическа проверка на наличните активи. При липсата на извършена инвентаризация с участие на двете страни е невъзможно да бъдат установени липси или излишъци на активи. По тези съображения съдът е отменил ревизионния акт и е осъдил ответника да заплати разноски по делото в размер на 3210 лева. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът подробно е изложил своите съображения относно липсата на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, които настоящата инстанция напълно споделя, тъй като констатациите в РА не могат да почиват на недоказани предположения. Обосновани са изводите на съда по отношение на констатацията на ревизиращите органи относно наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК, тъй като самите ревизиращи органи са установили, че ревизираното лице е водило счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и на счетоводните стандарти, като формата на счетоводството осигурява синхронизирано счетоводно хронологично и систематично счетоводно отчитане. По тази причина правилно съдът е приел, че единствено от липсата на аналитична отчетност на сметка З04 не може да се констатира невъзможност да се определи основата за облагане с данъци, доколкото въз основа на представените първични счетоводни документи може да се установи отчетната стойност на придобитите, продадени и налични стоки. По отношение на материалноправните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) изводите на съда също са основани на преценка на всички представени в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Проверката на констатациите в РА е изисквала специални знания в областта на счетоводството. В тази връзка съдът се е позовал на приетото и неоспорено от страните по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи има ли несъответствие между счетоводно наличните и фактически установените стоки, като вещото лице е констатирало, че към датата на договора за прехвърляне на предприятие от 22.06.2005 г. няма данни да е извършена физическа проверка на наличните активи в присъствието на страните, резултатите от които да се съпоставят със счетоводните данни, поради което не е било възможно да се установи наличието на липси. Във връзка с представения от правоприемника ЕТ "МД-Корпорейшън-М. Ц." инвентаризационен опис вещото лице е било категорично, че инвентаризацията не е извършена по правилата на ЗСч, тъй като е направена единствено от правоприемника, без участието на жалбоподателя. Крайната констатация на вещото лице е била, че при липса на извършена инвентаризация не могат да бъдат установени липси или излишъци, особено към определена дата. С оглед изложеното правилни са изводите на съда, че незаконосъобразно е начислен данък по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) на ревизираното лице, тъй като не са установени липси към процесния период, поради което правилно е отменил ревизионния акт. С оглед изхода на делото на ответника Т. С. Е. следва да бъдат присъдени направени от него разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция в размер на 1400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,