Определение № 2843 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Щ., подадена срещу определение № 672 от 16.02.2026 г. по адм. дело № 88/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС). Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Подробни съображения са развити в самата жалба. Ответникът – директор на ОДМВР – Бургас не е изразил становище. Настоящата инстанция намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: За да остави без разглеждане жалбата на Щ. срещу Решение № УРИ 251 000-1543, екз. № 2/14.01.2026 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Бургас в оспорената му част (отказ за предоставяне на копия от лични данни) и да прекрати съдебното производство, АС се е позовал на чл. 39, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Според разпоредбата субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. В случая е изискан и съответно получен отговор от КЗЛД (л.55-56) от първоинстанционното дело, от който се установява, че до 05.02.2026 г. в регулатора има постъпила жалба на Щ. с рег. № ППН-01-1580 от 19.09.2025 г., касаеща негови твърдения за извършени нарушения при обработване на личните му данни от страна на ОДМВР – Бургас и Районна прокуратура – Бургас, ТО Карнобат. Доколкото тази жалба предхожда издаването на сега обжалвания административен акт от 14.01.2026 г., то не би могло да има идентичност на спора, въпреки частичното тъждество на страните. Става въпрос за нов индивидуален административен акт, за който няма данни да е бил оспорен пред КЗЛД, за да бъде недопустимо съдебното производство съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. Следователно АС неправилно е приложил цитираната правна норма при липса на идентичност на предмета между твърдяното висящо производство пред комисията и настоящото съдебно оспорване. Жалбата до съда е подадена с вх. № 841/28.01.2026 г. (л.2) срещу изцяло нов индивидуален административен акт, чието оспорване не е предмет на преписката пред КЗЛД, независимо, че отново се касае за обработвани лични данни на жалбоподателя в информационните масиви на МВР. Този административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 5712 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1239/2025 г., образувано по жалба на Щ. от м.10.2025 г. и той не е идентичен по предмет с този, който е обжалван пред КЗЛД с жалбата от 19.09.2025 година. Механичното приложение на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, без да е извършен конкретен анализ на тъждеството между административния и съдебния спор, в случая е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Затова процесното определение следва да се отмени, а делото да се върне на АС за продължаване на съдопроизводствените действия. За разноските на жалбоподателя в размер на 15.34 евро е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,