Решение № 652 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р М. Д. И. срещу Решение № 4379/18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 507/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № РС-68-22-034/18.05.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), в частта, с която е установен на основание чл. 74, във връзка с чл. 171 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ, отм.) и чл. 81, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ конфликт на интереси, в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски-Козлодуй“ ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.46 ЗПКОНПИ, за това, че е сключил Граждански договор № 6/09.10.2021 г. и Граждански договор № 1/13.01.2022 г., в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение по чл.58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ, и му е наложена глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ, както и на основание чл. 81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета сумата от 375,83 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение за 09.10.2021 г. и за 13.01.2022 г. – датите, на които е осъществено нарушението по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Поддържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в писмени бележки касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт на КПКОНПИ. Подадена е и частна жалба от д-р М. Д. И. против разпореждане №178/13.01.2025г., постановено по делото, с което е отказано възобновяване на производството в съдебна фаза за събиране на нови доказателства, посочени от жалбоподателя. Ответникът по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с ново наименование Комисия за противодействие на корупцията, въз основа на приетия и влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (Oбн., ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., изм. и доп., бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с нормативно регламентираната цел на ЗПКОНПИ. Излага съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира доводи за наличието на частен интерес. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № РС-68-22-034/18.05.2022 г. на КПКОНПИ, в частта, с която на основание чл. 74, във връзка с чл. 171 ЗПКОНПИ и чл. 81, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ е установен конфликт на интереси по отношение на д-р М. Д. И., в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Иван Рилски-Козлодуй“ ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.46 ЗПКОНПИ, за това, че сключил Граждански договор № 6/09.10.2021 г. и Граждански договор № 1/13.01.2022 г., в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение по чл.58, изр. второ, предложение първо ЗПКОНПИ, наложена му е глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ, както и на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета в полза на общината сума в размер 375, 83 лева (триста седемдесет и пет лева и 83 ст.), представляваща нетно дневно възнаграждение за 09.10.2021 г. и за 13.01.2022 г. – датите, на които е осъществено нарушението по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. От органа е посочено, че от упражнените от д-р М. Д. И. правомощия по служба в нарушение на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ е реализирана от една страна нематериална облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за свързаното с него лице и негов първи братовчед П. П., изразяваща се в помощ, във възможност за получаване на работа, което от своя страна води до възможността за реализиране и на материална облага за свързаното лице, изразяваща се в получаване на уговореното възнаграждение за възложената му по гражданските договори работа. Първоинстанционният съд намира, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 АПК. В съдебното решение е конкретизиран предмета на спора и анализиран състава на административното нарушение, прието от административния орган. Посочено е, че е безпредметно да се установява дали е осъществена материална облага, т.к. лицето било привлечено към отговорност само за нарушение на чл.58, изр.второ, предложение първо от ЗПКОНПИ, както и да се установява, дали по двата договора е извършена предвидената в тях дейност /счетоводни услуги/, доколко заплащането по тях е по-ниско в сравнение с обичайното заплащане за тези услуги към момента на сключване на договорите и към момента на изпълнението им. От доказателствата по делото, съдът потвърдил възприетото от административния орган, за осъществена нематериална облага, изразяваща се в помощ, във възможност за получаване на работа на свързано лице. Съдът изложил правен извод, че не се изисква доказване на обстоятелството, дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес, поради което не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. В конкретния случай била осъществена хипотезата на въведената законова забрана по чл.58 ЗПКОНПИ/отм./ за лице заемащо публична длъжност, да участва в посочените в разпоредбата дейности. Доказани били трите елемента от състава на разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ/отм./.Съдът потвърдил акта на КПКОНПИ и в частта на постановеното отнемане в полза на Общината на сумата от 375,83 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за периода от 09.10.221 г – 13.01.2022 г., предвид разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ/отм./, съгласно която се отнема в полза на държавата или общината възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит. Обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е съобразил, че в нормите на ЗПКОНПИ е настъпила промяна в нормативната уредба, предвид влизането в сила нов Закон за противодействие на корупцията (ЗПК, обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ, загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор разпоредби на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.). Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, т. е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по - ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Според определението на понятието облага, същата може да бъде материална или нематериална, като съответната й форма определя съставомерността на конкретното нарушение. В обжалвания административен акт е приета за реализирана нематериална облага, по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за свързано с оспорващия лице и негов първи братовчед П. П., изразяваща се в помощ, във възможност за получаване на работа, което от своя страна води до възможността за реализиране и на материална облага за свързаното лице, изразяваща се в получаване на уговореното възнаграждение за възложената му по гражданските договори работа. С разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ (отм.) са въведени осем конкретни забрани по отношение на лице, заемащо висша публична длъжност, нарушаването на които води до конфликт на интереси, като следва: да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Разпоредбата на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ, от своя страна, установява две алтернативни хипотези на конфликт на интереси: предложение първо - сключване договори в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията по служба; предложение второ - извършване на други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията по служба. В оспореното решение на КПКОНПИ е формиран правен извод за наличие на нарушение, попадащо в хипотезата на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Първоинстанционционният съд правилно е определил характера на установеното нарушение и потвърдил констатираната от органа съставомерност. По делото е установено, че П. П. е първи братовчед на М. Д. И. и свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ, с когото е сключен граждански договор за изпълняване на счетоводни дейности. Обосновани са изводите на съда, че със сключването на този граждански договор, прикриващ трудов, е осъществена хипотезата на чл. 58 ЗПКОНПИ. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Както се посочи по-горе нормата на чл. 58 ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Верни са изводите на съда, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. Само по себе си правоотношение по изпълнение на публичната длъжност не поражда конфликт на интереси за лицето, което е избрано на нея. Правоотношението, което поражда конфликт на интереси, е правоотношението възникнало със свързаното лице, което води до частен интерес по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ и може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето, което изпълнява публичната длъжност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения атакуваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу разпореждане №178/13.01.2025г., постановено по делото, с което е отказано възобновяване на производството в съдебна фаза за събиране на нови доказателства, е недопустима. На първоинстанционния съд е предоставена преценката за събиране на доказателства, а липсата на такива, води до необоснованост на съдебното решение. Липсата на достатъчно събрани в хода на съдебното производство доказателства е касационно основание за отмяна на оспорения съдебен акт поради необоснованост. В настоящия случай касаторът пледира за необоснованост на съдебното решение, с която теза касационната инстанция не се съгласи. Следователно преценката на първоинстанционния съд какви доказателства ще допусне в процеса е предмет на касационната проверка, която не подлежи на обжалване по друг ред. Частната жалба като недопустма, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,12 евро/ левавата равностойност на 100, 00 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, АПК, Върховният административен съд, шесто отделение