Определение № 1645 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. Караджова, срещу Определение №10184/21.11.2023г., постановено по адм. д. №9755/2023г. по описа на Административен съд София - град, с искане за отмяната му. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение от ответника – Главен архитект на Столична община /СО/, в което взима становище за оставяне в сила на обжалваното определение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл.159, т.1, т. 4, т. 5 и т. 6 от АПК, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу скица-извадка от действащия ПУП, издадена от НАГ; комбинирана скица за пълна или частична идентичност за УПИ V-7, издадена от "ГИС – София ЕООД на 16.10.2023 г.; Заповед № РД-09-50-1366/06.11.2006 г. и Заповед № РД-09-50-627/26.04.2010 г., издадени от главния архитект на СО. Приел е, че жалбоподателката се легитимира като собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, район "Оборище", [улица], целият с площ от 300 кв. м, съставляващ парцел V-7, кв. 521 по плана на гр.София, м. Зона Г-14", заедно с построената в имота двуетажна къща. С влязля в сила Заповед № РД-09-50-1366/06.11.2006 г. на главния архитект на Столична община, е одобрен работен устройствен план за УПИ XII-2, I-3, II-4, III-5, IV-6 и V-7 от кв. 521. Съгласно извадката от него, приложена на л. 6 по делото, се потвърждава свързаното застрояване между петте имота по [улица], в което е включен и имота на частния жалбоподател. С влязла в сила Заповед № РД-09-50-627/26.04.2010 г. на главния архитект на СО, е одобрено изменение на плана за застрояване за УПИ VI-8, кв. 521 и работен устройствен план за същия имот. Караджова поискала от НАГ издаването на актуално удостоверение за застроителния статут на имота ѝ и на 21.09.2023 г. получила заверено цветно копие – извадка от действащия ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-50-1366/06.11.2006г. на главния архитект на СО. Такова удостоверение поискала и от районната администрация – Район "Оборище"-СО и на 02.10.2023г. получила оттам извадка от действащия ПУП, с приложена Заповед № РД-09-329/26.07.2007 г. на главния архитект на района. Съдът извел следните правни изводи, които настоящия състав на касационната инстанция споделя напълно: Издаването на скица, представлряваща извадка от действащ ПУП по отношение на конкретен имот по своята правна същност представлява извършване на административна услуга по см. на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията, като в ЗУТ не е предвиден специален ред или особени изисквания досежно издаването ѝ и следователно намират приложение общите правила, регламентирани в АПК, т.е. тези за издаване на индивидуални административни актове. Не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК, респ. чл. 214 от ЗУТ, документът, издаден въз основа на волеизявлението за извършване на административната услуга – в случая скицата-извадка от действащия ПУП, издадена от НАГ, както и комбинираната скица за пълна или частична идентичност от 02.10.2023 г., издадена от "ГИС София" ЕООД. Комбинираната скица не разкрива белезите на индивидуален административен акт и защото не е издадена от административен орган по см. на § 1, т. 1 ДР от АПК, по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК. На следващо място издадената от НАГ скица-извадка от действащия ПУП не представляа индивидуален административен акт, с който се засягат права и/или законни интереси на поискалия издаването ѝ, нито създава за него някакви задължения, тъй като се прилага не скицата-извадка, а действащият ПУП. Скицата само отразява съдържанието на плана досежно конкретния имот. Правилно е съобразено, че жалбоподателя не твърди, че издадените му скици представляват незаконосъобразни актове или документи, а твърди наличието на противоречие между съдържанието им и действащия ПУП. Съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспори единствено по административен ред каквато е и константната практика на ВАС. Ето защо, както скицата-извадка, така и комбинираната скица не подлежат на оспорване по съдебен ред. Правилно съдът е приел за недопустима и жалбата в останалата ѝ част, с която е поискано да бъдат обявени за недействителни Заповед № РД-09-50-1366/06.11.2006 г. и Заповед № РД-09-50-627/26.04.2010 г. на главния архитект на СО по отношение на имота на Караджова и касаещото го застрояване в двата съседни имота. И двете заповеди са влезли в сила по отношение на Караджова и това се установява безспорно от доказателството по делото. В същото време не се твърди нищожност на тези административни актове и обявяване на такава. Правилно е отбелязано и, че е извън правомощията на съда да разпорежда изработването на нов ПУП за УПИ IV-6, V-7 и VI-8, кв. 521, с който да бъде премахната твърдяната от Караджова колизия между предвижданията на двата плана, одобрени с горепосочените заповеди. В случай, че такава е налице тя сама може да инициира образуването на производство по изменение на действащия ПУП. Ето защо оспореното определение е валидно, допустимо и правилно, а наведените от частния жалбоподател доводи за отмяната му са неоснователни. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 от АПК Върховният административен съд, второ отделение